Share PDF

Search documents:
  Report this document  
    Download as PDF   
      Share on Facebook

АБСОЛЮТНА НЕОГРАНИЧЕНОСТ ДжоВитале Д-рХюЛен

Метод за постиганена благополучие, здраве,душевен мир ивсичко, закоето мечтаете

На Морна и Ка'и

Д-р Хю ЛЕН

На Марк Райън и Нериса

Д-Р ВИТАЛЕ

Хоопонопоно е безценен дар, който ни позволява да развием работеща и пълноценна връзка с Божествената сила вътре в нас и ни учи как във всеки момент да помолим грешките, които допускаме мислено,сдуми,делаилипостъпки дабъдатзаличени.В същината ситовае процес, койтосеотнася

досвободата,доабсолютнотоосвобождаванеотминалото.

МорнаНаламакуСимеона, преподавателпохоопонопоно, основателканаСамоидентичност хоопонопоно,определеназаживо националносъкровище отщатаХавайпрез1983година

отХонгуанджимисиятавХонолулу иХавайскиящатскипарламент

Благодарности

Благодарност за тази книга дължа най-вече на двама души: на моя безкрайно скъп приятел Марк Райън, който пръв ми разказа за необикновения терапевт, за когото ви предстои да прочетете и на самия необикновен терапевт, д-р Ихалекала Хю Лен, който впоследствие стана мой неоценим приятел. Благодаря и на моята любов, Нериса, която е моя опора и споделя живота ми. Мат Холт и скъпите ми приятели от „Джон Уайли и синове" - невероятни хора, с които си струва и да се познавате и да работите заедно. На Сюзан Бърнс, главната ми помощничка и журналист, която редактира предварителната чернова на този ръкопис. Групата, която ме направляваше и поддържаше при този проект, в това число: Джулиан Коулман-Уилър, Синди Кашмън, Крейг Перин, Пат О'Брайън, Бил Хиблър и Нериса Одън. Първите читатели на тази книга, които спомогнаха за по-доброто й съдържание и оформление, сред които са Марк Уайсър и Марк Райан. Искам да благодаря и на Божествената сила, задето ме напътстваше при написването на тази книга. Признателен съм навсички.

Предговор

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 1

Къде се заражда душевният мир!

Почитаемата Морна Наламаку Симеона, създателката и първа учителка на Самоидентичност чрез хоопонопоно, държеше над работната си маса надпис, който гласеше: „Душевният мир се зараждав мен."

Сам изпитах този надхвърлящ разбиранията на разума душевен покой, докато работех и пътувах с нея от декември, 1982 година до онзи паметен ден в Кирхайм, Германия през февруари, 1992 година. Дори когато мъртвото й тяло лежеше па смъртното й ложе, заобиколено от безпорядък,от неясе излъчвашенепонятен за разума покой.

За мен беше невероятен късмет и чест да ме обучава самата Морна през ноември 1982 година, както и да бъда неин последовател и спътник през следващите десет години. От тогава насам използвам Самоидентичност чрез хоопонопоно. Щастлив съм, че с помощта на моя приятел д-р Джо Витале,посланието ми ще стане достояние на света.

Но в действителност обаче чрез мен хоопонопоно трябва да стане единствено ваше достояние, защотоние всички смееднои всичко се случва във вътрешния ни свят.

Мир от Мен, Д-р Ихалекала Хю Лен,

почетен председател на Фондацияза Мен, Свободана Космоса

Въведение

Тайната наВселената

През 2006 написах статия, озаглавена „Най-необикновеният терапевт в света”. В нея се разказваше за психолог, който помогнал за изцелението на пациентите в отделение за престъпници с психични заболявания, като дори не прибягал до професионален преглед на пациентите. Използвал необичаен лечебен подход от Хаваите. До 2004 година не бях и чувал нито за него, нито за изцелителния му метод. Издирвах го в продължение на две години. Тогава, след като го открих, проучих неговия начин на изцеление и написахстаналата вечеизвестна статия.

Споменатата статия стана много популярна в електронната мрежа. Оказа се качена в различни сайтове и форуми, хора с различно социално положение и професия си я изпращаха по електронната поща. Посетителите от моя собствен списък на www.mrfire.соm я харесва страшно и са я изпратили от своя страна на десетки хиляди други посетители на мрежата, които пък на своя ред са я разпратили до своите семейства и приятели. Изчислих, че около пет милиона души са прочели статията,коятоимампредвид.

Прочелите я, намират написаното в нея за невероятно. Някои са изпълнени с въодушевление, а други се отнасят със скептицизъм, но всички искат да научат повече за психотерапевта и неговия метод.Тазикнига ерезултат от тяхнотожелание ипредприетотоот мен изследване.

Дори и отдавна да сте овладели петте стъпки, описани в предишната ми книга „Факторът на привличането”, пак може да не разберете изумителните прозрения, които предстои да ви разкрия тук или поне да не ги разберете още при първия прочит на книгата. Простият процес, който ще опиша за вас, ще ми помогне да ви обясня как без да полагам усилия съумях да постигна невероятни успехи. Сред тези мои успехи са:

∑Моята аудио програма за Найтингейл-Конант „Силата на агресивния маркетинг” се превърна

вдействителност,когато след десет години спрях дахлопамна вратата им.

∑Как изминах пътя от бездомник, през едва свързващ двата края писател до автор с издадени книги, някои от които бестселъри и до експерт с огромен авторитет в интернет маркетинга без ни най-малко да съм гопланирал?

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 2

∑Желанието ми да привлека спортен модел кола ВМW Z3 породи у мен идея за интернет маркетинг, която дотогава не беше хрумвала никому и която ми донесе 22 500 долара за един ден и четвърт милион долараза около година.

∑Желанието ми да си купя имот и да се преместя сред хълмовете на Централен Тексас, когато бях разорен и в процес на развод, ме накара да се заловя с нов бизнес, който ми донесе 50 000 долара само заединден.

∑Отслабнах с около 40 килограма, след като престанах да се занимавам с теглото си и отворих съзнанието си занов подход,който дами помогне дапостигна желаниетоси.

∑Желанието ми да се превърна в най-продавания автор стана причина да напиша най- продаваната книга, при това такава книга не само не бях възнамерявал да пиша, но дори идеята не беше моя.

∑Участието ми във филма „Тайната" се случи без да съм го искал, търсил или да съм се стремялкъмнего, както и без да съм предприели еднастъпка втази посока.

∑Участията ми в шоуто на Лари Кинг през ноември 2006 и отново през март 2007 се случиха без дори да съм имал намерениеда съм гост в шоуто.

∑Докато пиша тези думи напористи холивудски продуценти обсъждат заснемането на филм по моята книга „Факторът на привличане", а други пък водят преговори с мен за моя собствена телевизионнопредаване.

Мога да продължа да изброявам, но вече сте схванали идеята. В живота ми са се случили много чудеса.

Защообаче са сеслучили?

Преди време бях бездомник. Днес съм автор на бестселъри, известна личност в интернет средите и мултимилионер.

Какво се случи с мен,за дапостигнаподобен успех ли? Аз следвах мечтитеси, така е.

Борех се даги постигна,така е. Проявих упоритост,такае.

Но не салинаправили същото имнозина други безникакъв успех? Кое меотличаваоттях?

Ако внимателно погледнете списъка с изброените от мен постижения,може би ще забележите, че нито едно от тях не е пряк резултат от моите усилия. В действителност обединява ги духът на Божественият плани моетопонякоганеволно участие.

Ще го обясня по друг начин: към края на 2006 участвах в семинар на тема „Отвъд проявлението” (www.beyondmanifestation.com), който е повлиян в огромна степен от наученото от мен в периода след като открих тайнствения хавайски терапевт и неговия метод. В този семинар помолих всички да изредят известните им начини, с чиято помощ могат да привлекат нещо или да предизвикат проявлението на нещо в техния живот. Споменаха средства като твърденията, визуализациите, стремежите, методите за осъзнаване на тялото, съсредоточаването над крайния ре- зултат, писането, Техниката за емоционална свобода (ТЕО) или потупването и още много други начини. Щом групата изреди всеки подход, който се сетиха за създаването на тяхна собствена реалност, аз им зададох въпроса дали тези начини действат винаги и без изключения. Единодушни бяха, чене винаги действат.

- А защо?- попитах ги аз.

Никой не успя да ми даде убедителен отговор. Тогава завладях вниманието на цялата група със заключението,до което самбях стигнал.

- Изброените методи са ограничени - заявих аз. – Като залъгалки са за вашия ум и с тяхна помощ той ви кара да си мислите, че всичко зависи от вас. Истината е, че не зависи от васи че истинскитечудеса се случват, когато забравитеза залъгалките и сепотопите дълбоко във вътрешния си свят, тамкъдето стеабсолютно неограничени.

След това им казах, че онова, което искаме да бъдем в живота си, се таи на място, което е

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 3

отвъд тези залъгалки, отвъд врявата на разума и тъкмо там се намира онова, което наричаме Божествена сила. Обясних им още, че животът преминава през най-малко три етапа: в началото е този на жертвата, след него следва етапът, в който човек е творец на своя живот и накрая - ако има късмет - е онзи период, в който се подчинява на Божията сила. В този последен етап, който ще коментирам по-нататък в книгата, се случват изумителни чудеса и то без почти никакви усилия от ваша страна.

По-рано днес разговарях с експерт по мотивация за програмата ми „Хипнотик голд” (www.hypnoticgold.com). Екепертът беше автор на една дузина книги, с разпродадени милионни тиражи от тях. Бивашего в това да учи хората да си поставят цели. Основната част от философията му се градеше на пораждането на всепоглъщащо желание да се постигне някаква цел. Само дето подобна стратегия е непълна. Попитах го как според него да се постъпи, когато човек изобщо не успява да открие дори необходимата му за поставянето на определена цел мотивация, какво ли оставапъкза постиганетой.

- Ако знаех - започнатой, - щях дасъм всъстояниеда разрешаповечето от проблемите в света. После обясни, че човек трябвало да прояви упоритост и да преследва целта си. В противен случай, нямало да е в състояние да поддържанеобходимата дисциплина, за да се съсредоточи върху

нея ида работи запостиганетой.

-Но как да се постъпи, щом човек не проявява достатъчно упоритост? - попитах аз. Тогава няма дапостигне целта си.

-Как самият вие намирате у себе си достатъчно упоритост или основания да се стремите към

целта?

Не успя да отговори.

Именно тук се крие трудността. В един определен момент всички програми за самоусъвършенстване или за мотивиране се провалят. Стигат до проблема, че щом някой не е готов да прояви упорство относно някаква цел, те не са в състояние да придават енергията, която е необходима за неговото пораждане. Действието им се прекъсва. Всички знаем как се вземат твърди решения на 1 януари, които на 2януари вече са забравени. Силният стремеж ебил налице. Но нещо, скритопо-надълбоко внас,не е било в съгласие съссъзнателнитежелания.

Въпросът е как да се справим спо-дълбокото състояние, коетоотказва да„упорства”?

Тъкмо тогава идва на помощ хавайският метод, за който ще научите от тази книга. Той спомага за изчистване на подсъзнанието, където всъщност възниква блокирането. Методът помага за премахването на скритите програми, които са пречка за постигането на вашите желания, били те относно вашето здраве, благополучие, щастие или каквото и да било изобщо. Всичко се случва във вашиявътрешен свят.

В книгата, която държите в момента, обяснявам целия процес. Засега, помислете върху следния факт:

Има един цитат от книгата на Тор Норетрендърс, „Потребителската илюзия”, който обобщава същината на това ментално увеселително влакче, на което сте се качили: „Вселената се е родила в мига, вкойтоотражението наогледалото е било празно.”

Или: в ,,Абсолютна неограниченост” се говори за връщането към състоянието на абсолютна неограниченост, в което нищо не съществува, но всичко е възможно. В състоянието на абсолютна неограниченост не съществуват нито мисли, нито думи, ни дела, ни спомени, ни програми, ни вярвания, нито каквото ида било друго. Не съществува нищо.

Един ден обачеотражението в огледалото е било пусто и тогавана бял свят сте се появиливие.

Аслед това сте започнали да създавате и несъзнателно да поглъщате и приемате вярвания, програми, спомени, мисли, дела и още, и още. Много от тези програми се връщат назад чак до заражданетона живота.

Истинското предназначение на тази книга е да ви помогне да изживеете всеки миг от чудото. От тук насетне на вас ще ви се случват чудеса, като тези, които ви описах. Това ще бъдат само и единствено ваши чудеса. И теще сасъщо толкова възхитителни, магически ивълшебни.

Опитът ми на духовния космически кораб сред силата, която разумът не може да разбере,

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 4

почти не се поддава на описание. Стигнах отвъд най-смелите си мечти. Усвоих нови умения и любовта към самия мен и към света се издигна до ниво, което думите често не могат да изкажат. Живея впочтинепрестанносъстояниена благоговение.

Нека се изразя така: всеки притежава лещи, през които вижда света. Религии, философии, терапии, автори, говорители, водачи и носачи на факли всички те възприемат света посредством специфична мисловна нагласа. От тази книга ще научите как да използвате нови лещи, за да премахнете образите и представите от старите. И успеете ли да постигнете, вие ще сте стигнали до състоянието, коетоаз наричам състояние на абсолютнатанеограниченост.

Моля ви да не забравяте, че това е първата книга в историята, която разкрива един осъвременен хавайски метод за изцеление, наречен Самоидентичност чрез хоопонопоно. Но не забравяйте също и че в нея е представен опитът на един човек и този човек съм аз. Наистина тази книга е написана с благословията на терапевта, който ми предаде знанията и уменията си в този изумителен метод, но написаното в нея е представено през моите лещи за света. За да добиете истински задълбочена представа и познания за Самоидентичност, чрез хоопонопоно трябва да посетите двудневно обучение и сами да натрупате опит в него. (Курсовете за обучение са на разположениена www.hоороnороnо.огg и www.zеrоlimits.info.)

В края искам да отбележа, че същността на тази книга може да бъде обобщена в една фраза, която ще се научите да използвате; която ще ви разкрие най-важната от всички тайни на вселената; коятоискамда кажа навас ина Божествената силасега:

„Обичамви.” Вземете си билет изаеметемястото си.

Влакъткъм вашата душа потегляна път. Дръжте се здраво.

Обичам ви.

Алоханоуаю иа ое.

д-рДжоВИТАЛЕ (Ао АКУА) Остин,ТЕКСАС www.mrfire.соm

Вселената се е родила в мига, в който отражението на огледалото е било пусто.

ТОР НОРЕТРЕНДЪРС,ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ИЛЮЗИЯ

Приключението започва

Живейтев мир, нека моят бъде с вас. О ка Малухиано меое, Ку 'уМалухиа а пау лоа.

През август 2004 г. трябваше да произнеса реч в рамките ни Националното събрание на хипнотизаторите и работех на павилион, който посрещаше посетители и участници в събитието. Радвах се на срещата с участниците, на самото събитие и възможността да си създам връзки. В същиятози ден в живота минастъпи промяна, за коятоизобщоне бях готов.

С мен на павилиона работеше и Марк Райън. И Марк е хипнотизатор като мен. Той е човек с широки разбирания, любознателен, с дар слово и прозорлив за тайнствата на живота и тяхното изследване. С него безброй пъти сме разговаряли в продължение на часове. Обсъждали сме велики терапевти, като започнем от Милтън Ериксън и стигнем до недотампрочутите шамани. И тъкмо по времена един такъв разговорМарк ме изненада свъпроса:

- Ти чувал ли си за терапевт, който изцелявахора бел дори да се срещнеочи в очи с тях? Въпросът му ме учуди. Чувал съм за лечители, които изцеляват при контакт, както и за

лечители, които използват отсъстващо лечение или лечение от разстояние, но явно Марк имаше

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 5

предвид напълно различен методна изцеляване.

-Той е психолог и е излекувал пациентите в цяла една болница за престъпници с психични заболявания, нонито един оттезипациенти нее билпреглеждан отнего.

-Тогавакак го е постигнал?

-Използвал хавайскаизцелителна техника нареченахоопонопоно.

-Хоо-какво?- слисах сеаз.

Накарах Марк да повтори името повече от десетина пъти. За пръв път го чувах. Марк не можеше да ми разкаже нищо повече, защото не знаеше подробности от историята, нито подробности за използваната техника. Признавам си, че, любопитството ми се беше разгоряло, но в същото време бях обхванат и от скептицизъм. Реших, че това някаква градска легенда. Изцеляваш болнихора без дори дагипрегледат? Как ли пък не.

Марк продължи разказа си със следнатаистория: - Бяхна път къмМаунтШаста вКалифорния, заради продължилото 16 години търсене на себепознание - заразказва Марк. - Един приятел ми даде малка книжка, която няма да забравя. Брошура от бяла хартия, изписана със синьо мастило. В нея пишеше за този хавайски терапевт и неговия метод. Безброй пъти съм препрочитал написаното за него през годините.Нямашеописание наметода му, но се твърдеше, че снего изцелявахора.

- Къде есегатази брошура? - полюбопитствах. Ина менми сещеше дая прочета.

Не мога да я намеря - каза ми Марк. - Но нещо ме накара да ти разкажа за нея. Знам, че не ми вярваш, но тази история ме завладя толкова силно, колкото и теб. И аз искам да науча повече за този терапевти неговия метод.

Цяла година изтече до следващия ни разговор. В месеците, които изминаха, търсих в интернет статии за терапевта и неговия метод, но така и нищо не открих за лечител, който да лекува хората, без да се среща с тях. Имаше информация, разбира се, за дистанционното лечение, при което лечителят изцелява, без пациентът да присъства физически, но си давах сметка, че хавайският лечител използва метод от по-различна естество. Както научих впоследствие, разстоянието няма никакво значение за начина, по който той постига изцелението. На всичко отгоре дори не знаех как да напиша правилно хоопонопоно, за да прочета за него в електронната мрежа. Затова изоставих темата.

Година по-късно, през 2005г., на следващото събрание на хипнотизаторите, Марк отново ми споменаза този терапевт.

-Научи ли нещо занего?- попита метой.

-Не знам как се казва и дори не знам как се пише правилно името на въпросния изцелителен метод - оправдах се аз, затоваи нищо не открих.

Марк не се спира пред подобни пречки. Взехме си почивка, отворихме моя лаптоп, намерихме безжична интернет връзка и започнахме да търсим. Не мина много времеи попаднахме на основния

иединствен официален сайт за хоопонопоно. Разгледах го и намерих няколко статии. От тях си изградих общапредставаза общата тема, вкоятоми предстоешеданавляза.

Открих определение за хоопонопоно: „Хоопонопоно е процесна освобождаванена токсичните енергии във вас, за да стане възможно въздействието па Божествената мисъл, думи, дела и действия.”

Представа си нямах какво означаваше това определение, затова потърсих още информация. Открих следното:

Казано просто, хоопонопоно означава „да постъпиш както трябва” или „да поправиш грешката”. Според древните жители на Хавай, грешките се поправят от мисли, повлияни от болезнени спомени от миналото. Хоопонопоно предлага начина на освобождаване на енергията на тези болезненимислиили грешки, коитоводятдо нарушаване наравновесиетои до заболяване.”

Любопитно наистина, но какво всъщност означава? Докато разглеждах сайта и търсех информация за тайнствения психолог, който изцелявал хората без дори да се срещне е тях, научих, че методът му е осъвременена форма на хоопонопоно, наречена Самоидентичност чрез хоопонопоно (СЧХ).

Не твърдя, че съм схванал всичко написано за него. И Марк не го твърдеше. Бяхме двама

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 6

приятели изследователи. Нашият лаптоп беше конят, който яздехме през дивата пустош на новата земя.Търсехме отговори. Разпаленопишехмепо клавиатурата.

Натъкнахме сена статия, която внесе известна яснотапо някои от въпросите:

Самоидентичност чрез Хоопонопоно Отговорен съм сто процента за проблемите на моите клиенти

Д-р Ихалекала Хю Лен и Чарлс Браун (кинезитерапевт)

При традиционните методи за разрешаванена проблеми и за изцеление, терапевтът изхождаот вярата, че източникът на проблема се крие в клиента, а не в самия терапевт. Терапевтът счита, че негова отговорност е да подпомогне клиента си в справянето с проблема. Дали пък подобно разбиране не може да стане причина на изчерпване на традиционния лечебен процес по време на лечебния сеанс?

За да постигне успех в разрешаването на проблемите, терапевтът трябва да иска да е сто про- цента отговорен за създаването на проблемната ситуация; ще рече, че трябва да иска да осъзнае, че източник на проблема са погрешни мисли в неговия вътрешен свят, а не във вътрешния свят на неговия клиент. Изглежда терапевтите някак не осмислят причината, заради която породи ли се проблемна ситуация и те неизменно са участници в нея, следователно саи част отнея!

Поеме ли сто процента отговорност за пораждането на проблемната ситуация, терапевтът вече е в положение, което му позволява да поеме и сто процента отговорност за разрешаването й. Използването на осъвременения хоопонопоно подход, който представлява процес на разкаяние, прошка и преобразуване, развит от кахуна лапа'о Морна НаламакуСимеона, позволява на терапевта да преобразува погрешните мисли във вътрешния си свят и в този на своя клиент в съвършени мисли,изпълнени сЛЮБОВ.

Сълзи напират от очите й. Дълбоки бръчки са се врязали около ъгълчетата на устните й: „Скърбя за сина си”, нечуто въздъхва Синтия. „Отново е започнал да взима наркотици.” Докато разказва тъжната си история, започвам да изчиствам от вътрешния си свят мислите, които са извадили на бял свят нейния проблем.

Щом погрешните мисли бъдат заменени от изпълнени с любов мисли у терапевта, неговото семейство, роднини и предци, такива мисли заместват погрешните мисли и у клиентката, нейното семейство и предци. Осъвременената форма на хоопонопоно позволява на терапевта да работи направо сизточника, койтоможе дапреобразува погрешните мисли в ЛЮБОВ.

Сълзитев очите й пресъхват. Бръчките около устата йсе заглаждат. Тя се усмихва, по лицето й серазливаоблекчение. „Чувствам се добре, ане знамзащо.”И аз не знам защо. Наистина незнам.Животът е тайнство, но неи за Любовта,коятознае всичко.

Аз самосъмй позволил дадостигне проблемаине правядруго освен даблагодаря на Любовта,от която произхождат всичкиблагословенинеща.

Когато при разрешаване на дадена проблемна ситуация се прилага осъвремененият процес на хоопонопоно, терапевтът първо се заема със своята идентичност, със своя разум и се свързва с Из- точника, когото другите наричат ЛЮБОВ или БОГ. Щом тази връзка е налице, терапевтът призовава Любовта да поправи погрешните мисли във вътрешния му свят, довели до пораждането на проблемната ситуация първо у него самия и после у неговия клиент. Зовът за помощ е процесна разкаяние и на прошка от страна на терапевта; „Съжалявам за погрешните мисли у мен, които са довели до появатана проблемаза мени за моя клиент, моля те дами простиш.”

В отговор на проявените разкаяние и молбата за опрощение, изказани от терапевта, Любовта

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 7

започва да преобразува погрешните мисли в един мистичен процес. В този духовен процес на отстраняване на проблема, Любовта първо неутрализира погрешните емоции, които са го породили, били те чувство на негодувание, страх, гняв, обвинение или объркване. На следващия етап, Любовтаосвобождаванеутрализираните енергии отмислите и ги оставя в състояние на празнота, на пустота, на истинска свобода.

След като изпразнените от негативните емоции мисли са освободени, Любовта ги изпълва със своята същност. Какъв е резултатът ли? У терапевта е настъпило обновление, възстановяване в Любов. Щом терапевтът е претъпял обновление, същото се случва и с неговия клиент и всички участници в проблема. Там, където у клиента е имало отчаяние, вече има Любов. Където е имало тъмнинав душата наСинтия,вечегрееизцелителна светлина от Любовта.

Методът на обучение вСамоидентичностчрезхопонопоно учи хоратада видят и осъзнаятсебе си, как да решават проблемните ситуации стъпка по стъпка в хода на един процес, в който се оказват обновени и възстановени в Любов. Обучението започва с двучасова безплатна лекция. Пред слушателите на лекцията се прави обзор на начините, по които мислите във вътрешния им свят водят до появата на душевни, ментални, емоционални, физически, психологически и финансови проблеми в техния живот и в живота на техните семейства, роднини, предци, приятели, съседи и познати. По време на продължаващото един уикенд обучение, курсистите придобиват знания за същината на проблема, къде се локализират проблемите, как се разрешават различните проблеми с прилагането на 25 процеса за разрешаване на проблеми и за начините,по които даполагат наистина добри грижи за себе си. Акцентът на обучението пада върху стопроцентовата отговорност за тях самитеи за случващото сев техния животи как серазрешаватпроблемни ситуации без усилия.

Чудото на осъвременения процес на хоопонопоно се крие в преоткриването на една нова същност в отделния човек във всеки един момент и в начина, по който той се научава да цени все повечеи повечепроцеса на обновяващатамагия на Любовта.

Управлявам живота си и отношенията си с останалите споредследните прозрения:

1.Физическатавселена епроявление намоите мисли.

2.Ако моите мисли са туморогенни, те ще доведат до повята на тумор и във физическата реалност.

3.Ако мислите ми са съвършени, теще сътворятфизическа реалност,преизпълнена слюбов.

4.На сто процента съм отговорен за създаването на физическата си вселена във вида, в който съществува.

5.На сто процента съм отговорен за поправянето на туморогенните мисли, които създават болнавареалност.

6.Понятие като„извън мен”не съществува. Всичко съществува като мисли вмоя разум.

Двамата с Марк прочетохме статията и се зачудихме кой ли от терапевтите, които видяхме е нейният автор: Чарлс Браун или д-р Хю Лен. Не знаехме. Не бяхме сигурни. Коя ли беше онази Морна, която споменаваха в статията? Ами това Самоидентичност хо-опо-не-знам какво си, то пък що ли чудо беше?

Продължихмедачетем.

Открихме още статии, които хвърлиха светлина върху въпросите, породени от предишната статия. В тях се включваха разяснения като: „Самоидентичност чрез хоопонопоно разглежда всеки проблем не като изпитание, а като предоставена възможност. Проблемите не са нищо друго освен извикани отново в съзнанието спомени от миналото, които са се появили, за да ни дадат още една възможност дапогледнем с очитена Любовтаи в действиятаси десеопремна вдъхновението.”

Интересът ми се беше пробудил, но все още нищо не проумявах обясненията. Проблемите били „отново извикани в съзнанието спомени от миналото”? Моля? Какво точно разясняваха авторите на статията? Как това хо-опо-каквотоще да е там помага на терапевта да изцелявахората?

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 8

И в края на краищата как секазватерапевтът?

Открих и друга статия от Даръл Сифорд, репортер, в която се разказваше за среща със създателката на този метод хо-опо-не-знам-какво-си. Казвала се Морна и била кахуна или пазителка на тайните. За да помогне при изцеляването на хората, Морна „се обръщала с молба към божест- вения създател на нашия избор посредством божествената сила, която секриела във всеки човек... и коятопо своето същество билапродължениена божествения създател.”

Вие може и да разбирате за какво става дума. Аз по онова време нищичко не проумявах. А и Марк също. Явно тази Морна е произнасяла няколко думи, като молитва, което е помагало на хората да бъдат изцелени. Мислено си отбелязах да открия тази молитва, но тъкмо тогава имах съвсем различна мисия: да открия терапевта и да проучаметода му на изцеляване. У мен все повече и повече се засилваше горещото желание да се срещна с този шаман-лечител. Макар да беше наложително с Марк да се върнем към работата си в павилиона на събранието на хипнотизаторите, двамата се покрихме ипродължихме дасе ровим потемата.

От наученото от статията и уебсайта, предположихме, че търсеният от нас терапевт се нарича Ихалекала Хю Лен. Само какво първо име! Не можех и да си представя как се произнася, какво ли остава за правилното му изписване. Не знаех и как да го открия. В сайта нямаше никакви данни за връзка с него. С Марк се опитахме да открием нещо за него в Гугъл, но така и не успяхме. Започнахме да се чудим дали пък този неуловим терапевт не е въображаем, дали не се е оттеглил или пък е взел, чее починалпреди данаучим за него.

Затворих лаптопа си и се върнах пак на срещата нахипнотизаторите. Приключението обачебешезапочнало.

Да откриешнай-необикновения терапевт в света

Койтотърсиизвън себе си,сънува; който търсив себе, се пробужда.

Карл Юнг

И след като се прибрах у дома в околностите на Остин, Тексас, не можех да се отърся от историята за терапевта,който лекувал хоратабез дори да се срещне с тях. Какво ли представляваше неговият лечебен метод? Дали пък цялата история небешенякаквафантасмагория?

След 20 години прекарани в личностно усъвършенстване, по-голямата част от които са описани в книгите ми „Приключенията във вътрешния свят” и „Факторът на привличането”, желанието ми да науча повече за този метод нямаше никого да изненада. Открай време съм любознателен. Прекарал съм седем години с противоречив духовен учител. Разговарял съм с наставници по самоусъвършенстване и мъдреци, с автори и проповедници, мистици и магьосници в областта на духовното. Вследствие от успеха на последните ми книги, мнозина от водещите експерти в областта на човешкото развитие мога вече да нарека свои приятели. Но не можех да се отърся от историята за този терапевт. Случаят беше съвсем необикновен. Ставаше дума за съвърше- но нови необичаен изцелителен подход.

Събраните дотози момент сведениями не ми бяха достатъчни.

Затова продължих издирването на информация. В миналото съм прибягвал до услугите на частни детективи, за да открия местонахождението на изчезнали хора. Постъпих по този начин, докато пишех за гения в рекламата Брус Бартън в книгата си „Седемте забравени тайни на успеха”. На път бях да наема детектив, който да открие и д-р Хю Лен, когато се случи нещо странно.

Един ден, докато отново търсех информация за д-р Хю Лен, попаднах на името му, което се свързваше с някакъв сайт. Нямах представа защо не се беше появило при предходните търсения. Но вече беше наекрана.

Не открих телефонен номер, но можех да си осигуря лична консултация с д-р Хю Лен по

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 9

електронната поща. Подобен начин на провеждане на терапия изглежда странен, но във времената на интернет на какво ли няма да се натъкне човек. Реших, че това е пътят, който ще ме отведе до вратата му, затова му изпратих имейл чрез сайта. Няма думи, които да могат да предадат вълнението ми. Нетърпеливо зачаках отговора му. Какво ли щеше да каже? Дали написаните от него думи щяхада сапросветляващи? Дали писмото мунямаше пък да ецелебно?

През нощта почти не мигнах от вълнение, толкова голямо беше нетърпението ми да получа отговорот него. На следващата сутрин вечеимах отговора, който гласеше:

Джо,

благодаря ви, че се обръщате за консултация към мен. Обикновено консултациите се правят чрез интернет или факс. Човекът, който търси консултация с мен, дава информация за същността на консултацията, с други думи описва проблема и причината за своето безпокойство. Работя и ме- дитирам по информацията, за да получа насоки от Божествената сила. След това на свой ред се свързвам с човека чрез електронната поща и му продавам получената по време на медитирането информация.

Докато днес обядвах навън, мой клиент, който е адвокат, се свързал с мен по факса. След като извърша необходимия процес, ще му отговоря какво съм получил от Божествената сила, докато медитирам.

Информация заначинами на работа може дабъде откритана www/hooponopono.оrg. Не секолебайте дасе свържетес мен, зада научите всичко, което щеви еот полза.

Пожелавам винадхвърлящ разбиранията наразума мир.

Мир от мен, Д-р Ихалекала Хю Лен.

Странно електронно писмо. В него ставаше дума за Божествена сила, нали? Наемали го адвокати, така ли? Не знаех достатъчно нито за него, нито за неговия метод, за да си изградя свое мнение,но исках данауча още.

Реших начаса да го наема за консултация по интернет. Щеше да ми струва 150 долара. За мен сумата беше без значение. Най-после щях да се свържа с толкова дълго издирвания чудодеец и терапевт! Вълнувах се и токак!

Позамислих се какво ли да го попитам. В живота се справям добре. Имам си своите издадени книги, своите успехи, коли, къщи, любим човек до себе си, здраве и щастие, каквито повечето хора търсят. Бях отслабнал с почти 40 килограма и се чувствах превъзходно, но може би ми оставаха около пет-шест килограма, които да сваля. И тъй като продължавах да полагам усилия да се отърва от излишните килограми, реших да помоля д-р Хю Лен за консултация по този въпрос. Той ми отговори преди да изтекат и 24часа със следнотописмо,изпратено поелектроннатапоща:

Джо, благодаря ви за отговора.

Когато погледнах, чух: „При него всичко е наред.” Говорете на тялотоси. Кажете му: „Обичам те такова, каквото си. Благодаря ти, че си с мен. Акопо някакъв начин съмзлоупотребил стеб, моля да ми простиш.” Спирайте от време на време през деня, за да се срещнете със своето тяло. Нека срещата ви с него е изпълнена с любов и благодарност. „Благодаря ти, че ме придвижваш. Бла- годаряза дишанетои забиенето на сърцето.”

Гледайте на своето тяло като на свой партньор в живота, не като на свой слуга. Говорете на тялотоси, сякаш е малко дете.Бъдете негов приятел. То се нуждае от голямо количество вода, за да работи добре и да се чувства добре. Понякогаможете да чувствате глад, когато всъщност то иска да ви каже, че сте жаден.

Приемането на синя слънчева вода преобразува спомените, повтарящите се проблеми в подсъзнанието (Детето) и помага на тялото да „довери и да се остави в ръцете на Бог”. Вземете бутилка от синьо стъкло. Напълнете я с вода от чешмата. Запушете бутилката с коркова тапа или обвийте гърлото й с целофан. Поставете бутилката на слънчева светлина или светлината от

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 10

обикновена електрическа крушка най-малко за час време. Пийте от водата, поливайте с нея тялото си след като сте взели душ или вана. Използвайте синя слънчева вода, за да готвите с нея, да си перете дрехите и всеки път, когато използвате вода. Можете да си правитекафе или горещ шоколад със синя слънчева вода.

Вашетоелектроннописмоносеше усещането за елегантна простота, което енеоценим дар. Може би отново пак ще се срещнем като приятел-пътешественик, който си проправя път към

дома.

Пожелавам винадхвърлящ разбиранията наразума мир. Мир от мен, Ихалекала

Докато сенаслаждавах на покоя, който внушаваше писмото му, разбрах, че искам дапродължа общуването с него. Така ли даваше консултации? По този начин ли беше изцерил онези хора в психиатричната болница? Ако беше така, то явно имаше нещо много важно, което липсва. Съмнявах се, че повечето хора ще приемат едно писмо по електронната поща като окончателно разрешение на проблема с наднорменото тегло.Да ми каже „При вас всичко е наред” не приличаше на разрешениена проблем.

Върнах муотговор,в който помолих заповече информация.Ето какво гласешенеговият: Джо,

Душевният мир се заражда в мен. Моите проблеми са спомени, които се повтарят в моето подсъзнание. Проблемите ми нямат нищо общос коготои да било друг или с което и да било друго място или пък ситуация. Те са онова, което Шекспир поетично е споменава в един от своите сонети като „скръбни стонове”.

Когато ме спохождат спомени, които повторно пораждат проблемна ситуация, аз имам избор. Мога да остана обвързан с тях или мога да отправя гореща молба към Божествената сила да ме освободи от тях чрез преобразуване и по този начин да възвърне на разума ми изходното състояние на неограниченост, на празнота... на необременена памет. Когато паметта ми бъде освободена, аз съм своята Божественасъщност, понеже Божествената сила мее създала по свое точноподобие.

Щом моето подсъзнание се намира в състояние на неограниченост, то е вечно и неограничено, безкрайно и безсмъртно. Надделеят ли спомените, подсъзнанието ми е уловено в капана на времето и пространството, ограничено е от проблеми, несигурност, хаос, то е заето да обмисля, да се справя, да взима решения. Оставя ли спомените да вземат превес, аз се отказвам от яснотата на разума, а също и от хармонията, установена междумене и Божествената сила. Липсва ни Хармония, липсва и вдъхновението. Липсва ли вдъхновението, липсваи целта.

В моята работата с хората, аз непрестанно умолявам Божествената сила да преобразува спомените в моето собствено подсъзнание, които сеповтарят като моивъзприятия, мислии реакции към тях. Впоследствие Божествената сила изпълва съзнанието и подсъзнанието ми, които са в състояние на неограниченост с проявления на Вдъхновението, като позволява на моята Душа да изживее общуването си с хората поначина,по който гоизживява Божествената сила.

При работата ми с Божествената сила, спомените, които са преобразувани в моето подсъзна- ние са преобразувани и в подсъзнанието на всички, не само с онова, което се отнася до хората, но и с това за минералите, животните и растенията и всички видими и невидими форми на живот. Какво чудо е да сеосъзнае, чеМирът и Свободатасе зараждат в мен самия.

Мир от мен, Ихалекала

Е какво пък, все така не проумявах думите му. Реших да го помоля да работим заедно, да напиша книга за неговия метод. Струваше ми се подходящ начин да го накарам да издаде тайната на своя лечителски подход и да разбера какво и как се е случило в онези години, когато е работил в

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 11

психиатричната болница. Написах му, че това ще помогне на други хора. Написах, че аз бих могъл да свърша по-голя мата част от работата. Изпратих му писмо по електронната поща и зачаках. Той ми отвърна списмо,в което пишеше:

Джо,

„Душевният мир се заражда в мен."

Човечеството е натрупало заробващи спомени, заради които възприема останалите като необходима помощ и присъствие. Самоидентичност чрез хоопонопоно (СЧХ) означава да се освободим от тези спомени, съхранявани в нашето подсъзнание, които отново и отново пораждат схващания затовакак проблемитеса„там навън”, ене въвнашия вътрешен свят.

Всеки един от нас се е появил на бял свят с вече наличен „скръбен стон”. Проблемните спо- мени ни най-малко не са свързани с останалите хора, с определени места или ситуации. Те са възможност, която води къмнашето освобождаване.

Най-съществената цел на СЧХ е да възстановиСамоидентичността на отделния човек, неговия естествен ритъм, който е хармоничен с Божията сила. Като възстановяваме първоначалния ритъм, неограничеността серазпростираи Душата сеизпълвас проявленияна Вдъхновението.

С развитието на историята, хората, които са възприели СЧХ с цел да помогнат, искат да споделят информацията с останалите. Да се разбие модела „Аз мога да им помогна” е твърде непосилна задача. Да се разясни механизма на дейност на Самоидентичност чрез хоопонопоно на хората като цяло не ги освобождава от техните проблемни спомени. Единствено прилагането на СЧХ гопостига.

Ако искаме да се изчистим от нашите „скръбни стонове”, ние ще бъдем наред, а така и всички

ивсичко ще бъде наред. Следователно ние възпираме хората от това да споделят СЧХ с останалите. Вместо това ги насърчаваме да изоставят товара си от останалите хора, най-напред да се освободят

иследтоваидва ред на всичко останало.

Душевният мир се заражда в мен.

МОМ, Ихалекала

Ами аз продължавах да не проумявам думите му. Върнах му отговор с молба да се свържа с него по телефона. Написах, че искам да поговоря с него по-подробно. И той отново се съгласи. Уговорихме си среща, на която да поговорим за наближаващия петък, който беше съвсем скоро. Толкова се вълнувах, че писах на приятеля си Марк Райън, за да му съобщя, че най-накрая ще се срещна и поговоря с тайнствения хавайски шаман, за когото ми беше разказал години преди това. Новинатаразвълнува и него.

И дваматаизгаряхме отлюбопитствокакво ли ни предстоеше данаучим. Изживяното от нас обаче надхвърли всичките нипредстави.

Първият ниразговор

Всекичовек възприема границитена своето собствено зрително поле като граници на света.

Артур Шопенхауер

Най после успях да поговоря с д-р Хю Лен. Първият ни разговор се състоя на 21 октомври 2005. Цялото муиме беше д-р ИхалекалаХю Лен. Но ми каза да го наричам „И”. Да, като буквата в азбуката. Съгласих се така щях да го наричам. Двамата с „И” прекарахме час в телефонен разговор. Помолих го да ми разкаже подробно къде е работил и в какво се е състояла работата му като терапевт.

Каза ми, че е работил в Хавайската държавна болница в продължение на три години. Отделението, в което държали психически болните затворници, било опасно. Всеки месец търсили

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 12

психотерапевт, защото предишният напускал. Персоналът непрекъснато отсъствал по болест или чисто и просто отивалда работи другаде. На работещите в отделението се налагалода вървят сгръб до стената, заради опасността от нападение от страна на пациентите. Съвсем не било място, на което човек може да живее,да работи или посети.

Д-р Хю Лен или „И" ми разказа, че никога не е приел нито един пациент за терапевтичен сеанс. Никога не е провеждал професионален разговор е тях. Съгласил се да проучи досиетата им. Докато ги преглеждал, работел над себе си. Докато работел над себе си, пациентите започнали да се възстановяватот заболяваниятаси.

Историята стана ощепо-смайваща, щом чух следното:

-След няколко месеца позволиха на дотогава окованитепациенти да се движат свободно - каза ми той. - Други, които приемаха огромни количества медикаменти, преминаха на по-леки дози. Освободиха онези, за които дотогава считаха, че е невъзможно да бъдат пуснати на свобода. Останах напълно слисан.

-И не само това - продължи разказа си той. - Персоналът започна да идва на работа с радост. Настъпи краят на отсъствията от работа и текучеството. Оказахме се с повече работещи от необходимото,защотоимаше освободени пациенти, а и целият персонал се явявашена работа. Днес отделениетое затворено.

И товабеше мигът, вкойтотрябваше да задамвъпросаза един милиондолара:

-Какво толковаправехте съссебеси, че се стигна допромяната уонези хора?

-Чистои просто изчиствах онази част от мен,която споделях с тях.

Моля?

Не разбрахи дума.

Д-р Хю Лен обясни, чекогато човек носи пълната отговорност за своя живот, това означава, че всичко в неговия живот - защото всичко е в неговия живот - е негова отговорност. Казано буквално: целият свят енеговотворение.

Така ли било! Подобно заключение е твърде голям залък за осмисляне. Да съм отговорен за своите думи и дела е едно, а да съм отговорен за казаното и стореното от всекинамесен в моя живот е съвсем друго.

Истината обаче стои така: ако поемете пълната отговорност за своя живот, тогава всичко, което виждате, чувате, вкусвате или докосвате или пък по някакъв начин изпитвате и изживявате е ваша отговорност,защотото се случва във вашия живот.

Това означава, че ваша отговорност е изцелението на всеки проблем, скойто се сблъсквате или ви причинява страдание: терористите, президентът или икономиката. Те не съществуват по друг начин,освенкатопроекции въввашия вътрешен свят.

Проблемът не сеотнасядо тях, а до вас.

И за дапромените тях, трябвадапромените себе си.

Знам, че е много трудно да се схване и осмисли, какво оставада се приеме или да се изживеев действителност. Обвинението е далеч по-лесно от поемането на пълна отговорност. Но в хода на разговора си с д-р Хю Лен, започнах да осъзнавам, че изцеление за него и хоопонопоно означава човек да прояви любов към себе си. Щом човек иска да подобри живота си, то той трябва да постигне изцеление в този свой живот. Ако човек иска да изцели някой друг - дори ако този друг е психично болен престъпник - трябвадаго постигне чрез своето собствено изцеление.

Попитах д-р Хю Лен как е започнал да изцелява себе си. Поисках да ми опише точно действията си, докато епреглеждам досиетата напациентите.

Не спирах даповтарям„съжалявам”и „обичам те”- отвърнами той. И самотовали?

Само това.

Оказвасе, ченай-великият начин човек да промени живота си къмпо-добро еда обича себе си. И че когато човек променя живота си към по-добро, едновременно с това той променя и света към по-добро.

По времето, когато д-р Хю Лен или „И” работел в болницата, каквото и да се случело с него,

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 13

той се обръщал към Божествената сила и молел да бъде освободен от него. Неизменно подхождал с вяра. И неизменно постигал резултат, Д-р Хю Лен се питал: „Какво се случва в мен, че предизвиквам този проблем и как да разреша проблема у себе си?” Очевидно точно този подход, при който изцелението е насочено от вътрешния свят на човек към онзи, който го заобикаля е същината на Самоидентичността хоопонопоно. Оказва се, че има и по-стара формана хоопонопоно, която е сериозно повлияна от мисионерите в Хавай. В тази постара форма присъства посредник, който улеснява и подпомага хората при изцеляването от проблемите, като ги кара да ги обсъдят. Щом са в състояние да пресекат нишката на проблема, проблемът изчезва. При Самоидентичност хоопонопоно необходимостта от посредник отпада. Целият процес се случвавъв вътрешния свят на човек. Бях любопитен и в същото време убеден, че с времето ще схвана по-добре същината на изцелителния метод.

Д-р Хю Лен все още нямаше никакви материали за своя лечебен подход. Предложих му да напиша книга, но долових, че той не проявява кой знае какъв интерес към предложението ми. Имаше някакъв стар видеозапис, който си поръчах. Препоръча ми и да прочета „Потребителската илюзия” на Тор Норетрендърс. Аз съм запален читател, затова на мига влязох в интернет и си я поръчах от Амазон. Щом пристигна,веднага яизчетох на един дъх.

В книгата се твърдеше, че съзнанието и представа си няма какво се случва в действителността. Норетрендърс пише: „Факт е, че във всяка секунда информация от милиони битове преминава и залива сетивата ни. Но съзнанието ни обработва най-многокъм четирийсет бита в секунда, милиони и милиони битове са влезли в съзнанието и отчетени катонапълно лишени от всяка информация.”

Доколкото разбрах казаното от д-р Хю Лен, щом не можем да осъзнаем в пълната му дълбочина случващото се в всеки един момент, то тогава можем единствено да променим отношението си към него и да вярваме. Ставадума за това, че човек трябва да поеме стопроцентова отговорност за всичко в своя живот: наистина за всичко. Твърди, че работата му се състои в това да изчиства себе си. И толкова. Докато изчиствал себе си, светът също се изчиствал, защото той бил светът. Всичко извън него било проекция и илюзия.

Макар че в известна степен думите му да ми напомняха на думи на последовател на Юнг, как външният свят, който човек възприема е сянка на неговия собствен живот, по всички личеше, чед-р Хю Лен говори за подход, който надхвърляли подобно виждане. Струваше ми се, че той счита всичко за огледален образ на вътрешния свят на отделния човек, но също твърдеше и че лична отговорност на отделния човек е да промени към добро своя опит в посока от вътрешния си към този, който го заобикаля, като се свърже с Божествената сила. За него начинът, по който се променяше към по-добро дадено явление във външния свят, ставаше с изричането на: „Обичам те” към Божествената сила, която може да бъде описана като Бог, Живот или Вселена или каквито и колкототермини могат да сеизберат за тази събирателна по-висшасила.

Така ли било! Биваше си го разговорът. Д-р Хю Лен не ме познаваше от векове, но ми отдели щедро от своето време. През целия ни разговор объркването ми се засилваше. Беше на около 70 годинии вероятнонякои госчитаха заистински духовен учител, адругиза смахнат.

Вълнувах се неимоверно, че за пръв път разговарям с д-р Хю Лен, но исках общуването ни да продължи. Очевидно не проумявах съвсем онова, за което ми говореше. Нямаше да ми е трудно да прекратя разговора си с него и да приключа с целия въпрос, но онова, което не ми даваше мира беше историята с прилагането на новия метод при изцелението на считаните за безнадеждни случаи като психично болните престъпници.

Разбрах, че над-р Хю Лен мупредстоисеминар и го заразпитвах за него.

-Какво щенаучите от него?

-Ще научите онова, което научите - отвърна ми той. Прозвуча ми като курс за самоусъвършенстване от 70-те: каквото и да сте постигнали, то е каквото се е предполагало, че трябвадапостигнете.

-Колкодуши щеприсъстват на семинарави? - попитах аз.

-Аз продължавам с изчистването, затова там ще са само готовите да присъстват - отвърна ми той. - От трийсетинадушидо към петдесет. Никогане знампредварително.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 14

Преди да приключим с телефонния си разговор, попитах „И” какво означава подписът на електронната мупоща.

- МОМ означава „Мир от Мен" - обясни ми той. – Това е мир, който надхвърля разбиранията на разума.

В онзимомент не разбирах смисъла надумите му, но днестози смисълми е съвършено ясен.

Изумителнатаистиназанамеренията

За нас като човешки същества от действително значение е не друго, а субективният ни вътрешен живот. Макар почти нищо да не знаем и да разбираме, малка част от начина, по който този субективен живот се поражда и какво значение има действията, подчинени па волята на съзнанието ни.

Бенджамин Либет, Съзнанието

След първия ни телефонен разговор е д-р Хю Лен ме обхвана трескаво желание да науча повече за метода му. Разпитах го за семинара, който му предстоеше след няколко седмици. Не се опита да ме примами на него. Разказа само, че е зает с непрекъснато изчистване, затова ще присъстват само хората, които трябва да са там. Тълпа слушатели не му трябваше. Търсеше отворени сърца. Хранеше вяра, че Божествената сила - любимият му израз, с който наричаше по- висшатасилаза всички нас- ще сепогрижи понай-добрия начин.

Попитах моя приятел Марк Райън, който първи ми разказа за д-р Хю Лен, дали иска да присъства и той на семинара. Предложих да муплатя пътя, за да му се отблагодаря, че ми разказа за чудото и за чудотвореца. Разбира се, Марк прие предложението ми.

Направих още някои проучвания преди пътуването. Чудех се, дали този терапевтичен метод има общо с хуна - популярен лечебен метод, произхождащ от Хаваите. От прочетеното разбрах, че между двата лечебни подхода няма никакви прилики. Хуна е името, дадено от предприемчивия по природа и заел се с писане на книги Макс Фрийдом Лонг на хавайския спиритуализъм. Макс Фрийдъм Лонг твърдеше, че е овладял тайната традиция от своите приятели от Хавай, докато е работил там като учител. През 1945 година основал „Последователите на хуна”, а впоследствие публикувал поредица от книги. Една от най-известните беше „Скритата зад чудесата тайна наука”. Макар и увлекателна, работата на Лонг не беше свързана е тази на терапевта, когото проучвах. Доколкото започвах да схващам, терапевтът практикуваше метод, за който Лонг не беше и чувал дори,най-малкото него познавашевъв вида, вкойто д-р Лен го прилагаше.

Колкото повече четях, толкова повече любопитството ми се разгаряше. Едва чаках да дойде денят,в който ще се кача на самолета,за да сесрещна с лечителя.

Пристигнах със самолет в Лос Анджелис, срещнах се с Марк и после се отправихме към Калабаса, Калифорния. Преди това Марк ме разведе из Лос Анджелис и двамата прекарахме невероятно, макар да горяхме от нетърпение да се срещнем с човека, за когото толкова бяхме слушали. На закуска разговорът ни с Марк беше оживен и ободрителен, но всъщност и двамата искахмечас по-скорода сеокажем на семинира.

Когато пристигнахме в залата, където щеше да се проведе събирането, намерихме редица от трийсет души. Повдигнах се напръсти, за да виждамнад останалите. Исках да видялечителя. Исках да видя този мистериозен мъж. Исках да видя д-р Хю Лен. Когато най-после го забелязах на вратата, д-р Хю Лен мепоздрави.

Алоха, Джоузеф - каза той, протегнал ръка. Говореше тихо, но имаше харизматично и изпълнено със сила присъствие. Облеклото му беше в спортен стил: удобни панталони маратонки, отворена риза и сако. По-къснонаучих, чебейзболната шапка, коятоноси, енеговазапазена марка.

- Алоха,Марк - поздрави той и мояприятел. Разменихме няколкодуми, поразпита никак е бил полета и за колко време сме пристигнали от Тексас до Лос Анджелис. На мига почувствах симпатия към този човек. Допадна ми видът му на благ и мъдър дядо, от който се излъчва ненатрапчива увереност.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 15

Д-р Хю Лен не искаше да закъснява за началото на събитието. Семинарът едва-що беше започнал, когато той сеобърнакъм мен:

-Джоезеф, когато изтриваш нещоот компютъра, къдеотиваизтритото?

-И представа нямам - отговорих аз. Останалите се разсмяха. Сигурен бях, че и те си нямаха представа.

Когато изтривате нещо от компютъра си, къде отива изтритото? - отправи той въпроса си към всичкиприсъстващи в залата.

-В кошчето - отговори мунякой високо.

-Именно, - каза д-р Хю Лен. - То продължава да стои в компютъра ви, но не го виждате. Същото се случва и с вашите спомени. Не ви спохождат вече, но продължават да съществуват. Вие обаче трябвада ги заличите напълно изавинаги.

Думите му ме заинтригуваха, но не успявах да схвана мисълта муи накъде биеше. Защо ще ми

езавинаги да си изтривам спомените?

-Живота си можете да живеете по два начина - разясняваше д-р Хю Лен. - Изпълнен със спомени или изпълнен с вдъхновение. Спомените са повтарящи се програми. А чрез вдъхновението Божествената сила ви изпраща своето послание. Искате животът ви да протича с вдъхновение. Единствената възможност да чуете Божията сила и да получите вдъхновение е, като изчислете всички спомени. Друго освенизчистванене витрябвадаправите.

-Д-р Хю Лен отдели много време, за да разясни как Божествената сила е нашето състояние на абсолютна неограниченост и как тъкмо в това състояние не сме ограничавани от никакви граници. Нито от спомени, нито от идентичност. Единственото, което съществува в него е Божествената сила. В живота ни има моменти, в които попадаме в състояние на абсолютна неограниченост, но презповечетовременосимтоварот боклуци - кактотойнарича спомените - койтонараства.

-Докато работех в психиатричната болница и преглеждах картоните на пациентите, - разказа ни той, - изпитвах вътрешна болка. Това беше споделен спомен. Представляваше програма, която караше пациентите да се държат по начина, по който го правеха. Нямаха контрол върху нея. Бяха уловени впрограма. Когато усещах въздействиетона тази програма, изчиствах.

Изчистването се превърна в тема, към която многократно се връщахме. Разкри ни различни начини за изчистване, повечето, от които не мога да опиша тук, тъй като са тайна. Трябва да посетите курс по хоопонопоно, за да ги научите. Ще ви опише все пак метода за изчистване, който д-р Хю Лен използватай-често, продължавадаприлагаи който самият аз използвам:

Има четири простички изречения, които повтаряте непрекъсното, докато се обръщате към Божественатасила.

Обичамте. Съжалявам. Простими. Благодаря.

След, като преминах през първия съботно-неделен курс, изречението „Обичам те” стана неотделима част от мислите ми. Същото е, като да се събудите с някоя мелодия, която все се върти в ума ви. Събуждах се и в мислите си чувах: „Обичам те”. Независимо дали го казвах съзнателно или не, изразът присъстваше непрекъснато. Усещането беше много приятно. Не проумявах как така може да изчисти каквото и да било, но си повтарях изречението. Възможно ли е изобщо думи, като „Обичамте” дадоведат до лоша мисъл,поведение или действие?

Събиранетопродължавашеи по едно време д-р Хю Лен отново сеобърна къммен.Попита: - Джоузеф, ти как ще разберешкога става дума за спомени когаза вдъхновение?

Не разбрах въпроса и си го признах. Как за някой, който е болен от рак ще разбереш, дали сам е причинил по някакъв начин заболяването или то му е изпратено като изпитание и за да му се помогнеот Божествената сила?

За миг останах безмълвен. Обмислях въпроса. Как човек разбира дали случващото се с него идва отнеговото собствено съзнаниеили идва отразума на Божествената сила?

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 16

-Нямампредстава - отвърнах аз.

-И аз нямам - каза д-р Хю Лен. - Ето затова трябва непрестанно да изчиствате, да изчиствате, да изчиствате. Трябва да изчиствате всичко, каквото и да е то, в случай, че не знаете дали се отнася за спомен или за вдъхновение. Изчиствайте, за да стигнете до състоянието на абсолютната неограниченост, в което ограниченията несъществуват.

Д-р Хю Лен твърдеше, че нашето съзнание има твърде ограничен поглед върху света, че този поглед не само е непълен, но и е и неточен. Схванах същината на твърденията му, чак след като прочетох книгатана ГайКлакстън „Лутащиятсе разум”.

В книгата си Клакстън описва експериментите, които доказват, че нашият мозък ни казва какво да направим преди съзнателно да решим какво да правим. Един известен невропсихолог на име Бенджамин Либет в свой прочут експеримент свързва хората с апарат за енцефалография, а направената енцефалограмапоказва случвалото сев мозъка. Експериментът е разкрил, че мозъчната дейност се повишава преди у човек съзнателно да се породи намерение какво да е следващото му действие и е дал основания да се предположи, че намерението се поражда на подсъзнателно ниво и чак следтовасе стига до съзнателното намерение.

Клаксън пише за Либет, че „открил как намерението за движение се появявас около една пета от секундата преди да започне движението - но че мозъчната дейност се повишава отчетливо с около една трета от секундата преди самото намерение!”

Според написаното от Уилям Ървайън в книгата му „Пожелание: Защо искаме онова, което искаме”: „Експерименти като този дават основание да се вярва, че нашият избор не е възниква по съзнателен и рационален път. Всъщност изборът ни изплува от дълбочината на подсъзнанието ни и чак като стигне доповърхността ниего припознавамекато свой”.

Самият Бенджамин Либет - човекът, провел противоречивите и довели до неочаквани изводи експерименти, пише вкнигата си „Съзнанието”: „Появата на намерението на подсъзнателнониво не може да бъде контролирано от съзнанието. Едва крайното му проявление, при пораждането на действиетоподлежина контролот страна на съзнанието.”

С други думи, подтикът да изберемтази книга на пръв поглед, е резултат от съзнателен избор, но в действителност първо мозъкът ни е изпратил сигнал да изберем този книга и чак тогава се е породило ясното намерение, нещо като „Тази книга май ще е интересна. Няма да е лошо са си я взема.” Може да изберем и да не вземем тази книга, което ще осмислим по друг начин, но ние не сме в състояние да контролираме произхода на самия сигнал, който ни подтиква да предприемем действието.

Знам колко е трудно да се схване и приеме. По думите на Кларкксън: „Никое намерение не се заражда в съзнанието, в него план не съществува. Намеренията са предчувствия; иконки, които проблясват в периферията на съзнателното, за дапредскажат възможните действия.”

Оказвасе май, чеясното намерение е чистои просто ясно предчувствие.

Смущава ме едно и то е: къде се заражда мисълта? Направо изумително. След като писах за силатана намеренията в книгата си „Фактор на привличането” и след като говорих за тях във филма „Тайната” бях поразен от мисълта, че намеренията всъщност изобщо не произтичат от направения от мен избор. Оказва се, че онова, което си мислех, че правя, когато осъществявам намерение всъщност ебилопревръщанена дело на импулс, койтовече есъществувал в моя мозък.

Тогава въпросът беше: какво и кой е накарал мозъкът ми да създаде намерението? Всъщност по-къснопопитах д-р Хю Лен:„Кой е отговорен?” Засмя сеи каза, чехаресва въпроса.

И какъве отговорът тогава?

Признавам, че по отношение на намеренията бях объркан. Отслабнах с около 40 килограма като проявих силна воля и се придържах упорито към намерението си да отслабна. В такъв случай аз своето намерение ли съм осъществявал или поведението ми просто се е подчинявало на мозъчен импулс да отслабна? Написах писмо на д-р Хю Лен и го попитах. В своето писмо той ми отговори така:

В състоянието на абсолютната неограниченост, Ао Акуа, нищо не съществува, не съществуват

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 17

и проблемите,нитонеобходимосттаот намерение.

Тревогите за излишното тегло са само спомени, които се повтарят и тези спомени отместват абсолютната неограниченост, теб. За да се върнеш към състоянието на абсолютна неограниченост, към теб самия, налага се Божествената сила да заличи спомените зад тревогите около излишното тегло.

Само два закона определят преживяванията: Вдъхновението идващо от Божествената сила и Паметта,съхранявана вПодсъзнанието, първото еОбновлението, а второто е Старото.

Казват, че думите на Исус били: „Но първом търсете царството на Бога (Абсолютната неогра- ниченост) и Неговатаправда, и всичко това ще ви се придаде (Вдъхновение).”

Абсолютната неограниченост е дом на теб и на Божествената сила... „от където и от когото всяка благодат - Благоденствие, Здраве,и Мир- се изливат.”

МОМ, Д-р Хю Лен

Доколкото разбирах, д-р Хю Лен подминаваше намеренията и се отправяше направо към източника - състоянието на абсолютната неограниченост, където границите не съществуваха. Където се криеха корените на спомените и вдъхновението, което човек изпитва. Тревогите около излишното тегло са спомен. Единственото възможно решение за него е да го обичаме, да простим съществуването му и дори да изразим благодарност за съществуването му. Когато споменът бъде изчистен, човек прави така, че Божествената сила да може да заеме мястото му и да го замести с вдъхновение.

По всичко личеше, че желанието ми да преяждам, заради което през по-голямата част от живота си страдах от затлъстяване, е било програма. Тя е изплувала от подсъзнанието ми. Не я ли изчистех, тя щеше да продължи да съществува на подсъзнателно ниво и да продължи да се проява на повърхността. Тъй като програмата продължава да се проявява, трябва напълно съзнателно да избирам:да преяждамили не. Явно беше война, която ще продължи цял живот. Идеятаникак не ми се видя забавна. Вярно е, че човек може да надделее над стремежа да преяжда, като не му се подчини, но оказва се, че съпротивата изисква много енергия и усърдие. С времето да се съпротивява на стремежа може и да се превърне в нов навик, но само през какъв ад се налага на човекда премине,докатотова сеслучи!

Ако споменът обаче бъде подложен на изчистване от паметта, един ден той ще изчезне. След този момент стремежът да се преяжда вече няма да се проявява. На негово място ще има само покой.

Накратко: силата на намерението изобщо не можеше и да се сравни с тази на вдъхновението. Докато се подчинявах на намеренията, продължавах да се боря със свързаните с тях програми. Щом се оставих на вдъхновението обаче,животът ми сепромени.

Все още не бях убеден, че това е начинът, по който се върти светът и не бях съвсем наясно със силатана намеренията.Затоване спрях с проучванията.

Вечерях с Ронда Бърн, автор и продуцент на кинохита „Тайната”. От дълго време имаше въпрос,който метормози, затова й гозададох:

- Сама ли измисли идеята за филма или я получи? Знаех си, че е получила вдъхновение за създаването на вече известния филмов трейлър, който на пазара се разпространи със скоростта на истинска епидемия. Веднъж ми беше доверила, че идеята за филмовия трейлър изведнъж й е хрумнала и обмислянето й е отнело секунди. Десет секунди са й трябвали, за да го създаде. Ясно е, че е получила някакво вдъхновение, в резултат на което се беше родил най-въздействащият филмов трейлър висториятана киното.

Исках обаче да науча дали идеята за самия филм се е родила от вдъхновението, което е почувствала или пък според нея го е направила по някакви други причини. Това беше повратна точка за моето изпълнено е несигурност разбиране за намеренията. Дали си поставяхме намеренията, които променят живота ни или получавахме идеите, които после наричахме

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 18

намерения? Итова япопитах, докато вечеряхме заедно.

Родна се умълча за дълго. Зареяла поглед, размишляваше над въпроса ми и търсеше у себе си отговора. Най-накрая ми каза:

- Не съм много сигурна. Идеята ме осени, такава е истината, но аз свърших работата, аз създадох филма. Затова бих казала, че аз направихтака, че тойда сеслучи.

Отговорът й беше като откровение. Идеята й беше хрумнала, което ще рече, че я е споходила като вдъхновение. Тъй като филмът е толкова въздействащ, изключително вещо заснет и представен на пазара по един брилянтен начин, друго, освен да повярвам, че е резултат от Божията промисъл не ми остава. Наистина е имало работа, която да се свърши и Ронда я свършила. Но саматаидея се е появила катовдъхновение.

Любопитното е, че месеци след като филмът беше излязъл на екран и предизвикал непознат дотогава в историята на киното отзвук, Ронда изпрати имейл до всички участващи във филма звезди. В имейла се казваше, че филмът вече има свой собствен живот. Тя не толкова беше осъще- ствявала намерения, колкото беше отговорила на повиквания и уловила удалата се възможност. По филма излизашекнига.

Лари Кинг готвеше специално предаване от две части, светено на разгледаните във филма идеи. Подготвяше аудио версияна книгата.Разработваха сепродълженията.

За човек, който в действията си изхожда от състояние на абсолютната неограниченост, където границите не съществуват,намеренията саизлишни. Той простополучаваидеятаи действа.

И това еначалото начудесата.

Човек обаче може и да спре вдъхновението. Ронда е можела да възпре подтика да направи филма. Иизглеждатъкмо тук е мястото, където сенамесваи свободната воля. Когато в ума на човек се появява идея за едно или друго действие - която може да е резултат от вдъхновението или от паметта - той избира между възможността да действа или напротив да се въздържи от действие, стига даосъзнаваналичието наимпулса.

В своята изключително въздействаща книга „Съзнанието и мозъкът”, Джефри Щуорц твърди, че съзнателната воля на човек - неговата възможност да избира - може да възпре породения в подсъзнаниетоимпулс. С други думи: у човек можеда се породи импулс да вземетазикнига,но той може да се противопостави на този импулс, ако това е което иска да направи. Това е свободната воля,или подумите на Шуорц „свободна НЕволя”.

Шуорц пише, че „в последните години той (Либет) възприел убеждението, че свободната воля играе ролята на бариера, която избирателно пропуска изплуващите от мозъка мисли и в това си убеждение не енамесил никакви морални внушения.”

Легендарният психолог Уилям Джеймс хранел убеждението, че свободната воля се намесва след появата на импулса да се предприеме някакводействие и преди човекда превърне този импулс в действителност. Отново се оказва, че човек може да избере да каже „да” или „не” на импулса. Нужно е внимание, за да се долови мигът на избора. Според онова, което д-р Хю Лен ме учеше, с постоянното изчистване на мислите, били те вдъхновение или спомен, аз щях да съм в състояние да направяпо-добъризборза правилнияначинна действиев дадения момент.

Започнах да си давам сметка, че отслабването ми е станало реалност, защото бях избрал да не се подчинявам на паметта или навика, който ме е подтиквал вместо да правя по-вече упражнения, повече да ям. С избора си да не се подчинявам на тези пораждащи зависимост импулси, аз съм задействал своята свободна воля или свободната си НЕволя. Иначе казано, подтикът да преяждам е бил памет, а не вдъхновение. Изхождал е от програмата, а не от Божествената сила. Бях спрял да изпълнявам програмата или я бях преодолял. Проумях, че д-р Хю Лен предлагаше като по-уместен подход, не да се съпротивляваме, а да обикнем програмата, докато тя изчезне и божията сила не останена освободенотоот неяпространство.

Все така имаше неща, които не разбирах в достатъчна степен, но слушах, решен да не отхвърлям чутото само защото е ново инеобичайно. Предстоеше ми да науча такива неща, които по онова времеумът ми неможешедорида ги побере.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 19

Има лиизключения?

Аз съмисторията на онова, което симислиш, че виждаш.

БайрънКейти,

Всяка войнапринадлежина хартията

Съботно-неделният семинар беше по-въздействащ, отколкото очаквах. Д-р Хю Лен обясни, че всичко, което човек търси и онова, което сеслучвав живота мукато изживяване - всичко - се крие в неговия вътрешен свят. Ако човек иска да настъпи някаква промяна в живота му, то промяна трябва да настъпи във вътрешния му свят, а не в този, който го заобикаля. Всичко се свежда до идеята за пълнатаотговорност. Винатане можеда сехвърли върху другиго. Всичкозависиот самия човек.

-Ами ако говорим за изнасилване? - попита някой. - Или пък за автомобилна катастрофа? Тогаваотговорността не енаша, не ели така?

-Замисляли ли сте, че когато се сблъсквате с проблем, вие неизменно сте част от проблемната ситуация? - попита д-р Хю Лен. - Тук става дума за стопроцентова отговорност към всичко. Изключения не съществуват. Няма и никакви възможности да се промъкнете през някоя пролука, през която да избягате от онова, което не ви харесва. Вие носите отговорността за всичко - за всичко.

Д-р Хю Лен поемал цялата отговорност и по времето докато работел в психиатричната болница и се срещал очи в очи с убийци и насилници. Прозрял, че действията им са определени от спомен или програма. Единственият начин да се справи с тях било изчистването. Налагало се да премахне спомена, за да им помогне. Тъкмо товаимаше предвид,когатотвърдеше, ченикогане се е срещал с пациентите си като психотерапевт в рамките на терапевтичен сеанс. Преглеждал медицинските им картони. Докато го правел, почти шепнешком се обръщал към Божествената сила

сфразите: „Обичамте”, „Съжалявам”, „Моляте, простими” и „Благодаря ти". Прилагал познанията си, за да помогне на пациентите да се върнат към състоянието на абсолютна неограниченост. Всеки път, когатод-р Хю Ленуспявал да го постигне,пациентите сеизцелявали.

Д-р Хю Лен ни каза:

-Представено с обикновени думи, хоопонопоно означава „да постъпиш правилно” или „да поправиш грешката”. „Хо” означава ,,причина” на хавайски, а „понопоно” ще рече „съвършенство”. Според древните коренни жители на Хавай, грешките се пораждат от мисли, които са белязани от болезнени спомени от миналото. Хоопонопоно предлага подход, с чиято помощ да се освободи енергията отболезнените мисли, или грешките,нарушили равновесието идовели до заболяването.

Или в същината си хоопонопоно е метод за разрешаване на проблемите, които обаче протичат самои единствено въввътрешния свят на човека.

Създателката на този нов и усъвършенстван процес е Морна, дълбоко почитаната от д-р Хю Лен кахуна, която го посветила в метода през ноември 1982 година. Д-р Хю Лен чувал и преди това за „великата лечителка”, която изнасяла беседи в болници, колежи и дори в Обединените нации. Срещнал се с нея и станал свидетел на начина, по който изцелила дъщеря му от херпес зостер, след което изоставил всичките си дотогавашни занимания, станал неин ученик и започнал да изучава несложния й изцелителен метод. По онова време бракът на д-р Хю Лен преминавал през труден период, затова той напуснал и семейството си. Историята не е изключение. Открай време хората напускат семействата си, да последват своя духовен учител. Д-р Хю Лен искал за овладее изцелителнияподходна Морна.

В началото д-р Хю Лен намирал лечебния подход на Морна за чудат. Записал се на водения от нея курс, отишъл и си излязъл средтри часа.

-Стори ми сеналудничаво, тя говорешена духове и гласове - разказа той,- затова си тръгнах. Седмица по-късно се върнал и отново платил таксата за курса, този път положил усилия да

издържи до края на този отново воден от нея курс. И отново не успял. Всичко, което тя преподавала, звучало толкова смахнато за неговия академичено школуван ум, че отново станал и напуснал семинарай.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 20

Върнах се за трети път и този път останах целия уикенд. каза ми той. - Продължавах да съм на мнение,че е луда, но тянякакдокосна сърцето ми.Останах снея до смъртта й през 1992 година.

Насоченият към вътрешния свят на човека метод на Морна вършел чудеса по думите на д-р Хю Лен и останалите. По някакъв начин молитвата й заличавала спомените и програмите само с едното й изричане. Щеше ми се да науча тази молитва и за мен нямаше да има мира, докато не постигнех желанието си.

Морна мъгляво поразказала за метода си в статия от книгата „Аз съм победител”. „От двегодишна използвам старата система, преработих стария изцелителен процес, но „древната мъдрост” продължавада енай-съществената част него.”

Мейбъл Кац в своята немногословна книга „Най-лесният път” казва: „Хоопонопоно е процес на опрощение, разкаяние и преобразуване. Всеки път, когато използваме някое от неговите изцелителни средства, ние поемаме сто процентна отговорност и молим за прошка (за нас самите). Научаваме, че всичко, с което сесблъскваме,е само проекция нанашите програми”.

Любопитно ми беше как Морна е осъвременила процеса на Самоидентичност чрез хоопонопоно и с какво съвременният му вариант се различава от традиционното хоопонопоно. Д-р Хю Лен го представи така:

Самоидентичност

Традиционно

Чрез хоопонопоно

 

хоопонопоно

1.

Разрешаването напроб-

1.

Разрешаването напроб-

 

лема еинтерперсонален.

 

лема еинтерперсонален.

2.

В него участвамесамо

2.

Старейшинитесе събират

 

виеи аз.

 

и медитират върхупроблема

 

 

 

и търсят решението му

 

 

 

с всички участници.

3.

Физическиприсъствате

3.

Физически трябвада присъстват

 

самовие.

 

всички участници в проблема.

4.

Изразявам разкаяние

 

4. Приканватсе всичкиучастници

 

Пред мен.

 

дапокажатразкаяние един преддруг,

 

 

 

а страрейшините медитират, за дане

 

 

 

възникне несъгласие междуучастниците.

5.

Прошка отмен.

5.

Приканватсе участниците да поискат

 

 

 

прошка един отдруг.

В традиционното хоопнопоно, старейшината, запознат с процеса на разрешаване на проблема носи отговорността всеки да получи своята възможност да изложи виждането си за проблема. И това неизменно създава среда за раздори, тъй като всеки възприема проблема по различен начин. Трябва да призная, че новият и усъвършенстван метод ми харесва повече, тъй като целият процес протича във вътрешния свят на човека. Няма нужда от който и да било друг. Изглежда ми по- смислено. Обучението ми е дело на преподаватели, които принадлежат към школата на Юнг - една от тях, например, е и авторката на бестселъри Деби Форд (Тъмната страна на преследвачите на светлината), затова вече бях наясно, че промяната се случва само във вътрешния свят на човека, а не в онзи, който гозаобикаляили пък удруг човек.

- В процеса на осъвременяване на хоопонопоно - продължаваше разказът на д-р Хю Лен, - Морна е просветлена да включи трите части на Аза, които са ключът към Самоидентичността. Тези съществуващи във всяка молекула в реалността части са наречени: Унихипили (дете/подсъзнание), Ухане (майка/съзнание) и Аумакуа (баща/свръхсъзнание). Когато „вътрешното” съзнание е в хармония човек живее в съзвучие с Божествената сила. Когато в живота цари равновесие, той тече безпрепятствено. Затова хоопонопоно спомага първо за възстановяването на равновесието у

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 21

индивида ипосле вцялото творение.

Той продължида разказваза този впечатляващ метод:

- В действителност хоопонопоно е много прост. Според древните коренни жители на Хаваите, всички проблеми почват с мисълта. Но проблемът не се състои в наличието на мисълта. Тогава какво представлява проблемът? Проблемът е, че всичките ни мисли са потопени в болезнени спомени захора, местаили събития.

Не е по силите на разума да се справи сам с тези проблеми, защото разумът може само да направлява. Да направляваш събитията не означава да разрешаваш проблемите. Ние искаме да се отървем от тях! Когато се занимавате с хоопонопоно става така, че Божествената сила приема болезнената мисъл, неутрализира я и я пречиства. Вие не пречиствате човек, място или предмет. Вие неутрализирате енергията, която асоциирате с тази личност, място или предмет. Затова и първиятетап от хоопонопоно е изчистването натази енергия.

Изчистването води до истинско чудо. Енергията не само е неутрализирана, но и освободена, така на нейно място остава чиста празнина. Будистите го наричат Празнота. Последният етап се състои в това да позволите на Божествената сила да влезе в нея и да изпълни празнотата със свет- лина.

За да използвате хоопонопоно не ви трябва да знаете какъв е проблемът или каква е грешката. Трябва само да осъзнаете всеки ваш проблем бил той физически, ментален, емоционален или от каквото и да било друго естество. Щом веднъж осъзнаете съществуването му във вашите ръце е задължението дазапочнете даизчиствате сдумите „Съжалявам”, „Моля те,прости ми.”

Направих някои проучвания за Морна, попаднах на DVD записи на нейни интервюта, откъдето най-накрая научих каквае тази молитва, която произнасяла, за да изцелява хората, независимо дали се е срещала етяхили не. Молитватагласиследното:

Божествени създатели, баща, майка, син като едно... Ако аз, моето семейство, роднини и предци сме обидили теб, твоите роднини и предци с мисъл, дума, действия или дела от началото на нашето сътворение до днес, ние молим за твоята прошка... Нека тя изчисти, пречисти, освободи и премахне всички отрицателни спомени, блокировки, енергии и вибрации и некапреобразуватези нежелани енергиив чиста светлина... И да станеспоред думите ми.

Не разбирах как тази молитва отключва процеса у някого, но си давах ясна сметка, че се основава на опрощението. Определено Морна, а сега и д-р Хю Лен, считаха, че с молба за опрощение ние изчистваме пътя към впоследствие проявяващото се изцеление. Не друго, а липсата на любов се оказваше препятствие пред здравето и щастието ни. Опрощението правеше възможно завръщането имв живота ни.

Намирах всичко научено до този момент за изключителни интересно. Но не разбирах как практикуването на хоопонопоно би могло да донесе изцеление на мен, вас или на някой психично болен. Продължавах да слушамс цялото си внимание. По-нататък д-р Хю Лен обясни как трябва да поемем сто процентаотговорност засвоя живот - без изключения, без извинения ибезпропуски.

-Представяте ли си какво би било, ако всички осъзнавахме, че сме сто процента отговорни? - попита той. - Преди 10 години направих уговорка със себе си, че ще се поглезя с огромна мелба с разтопен шоколад - толкова грамадна, че да ми прилошееот нея - ако през деня не съм си помислил нищо осъдително за когото и да било. Така и не ми се случи да се поглезя с мелба! Прави ми впечатление обаче, как все по-рядко улавям през главата ми да минава осъдителна мисъл, но и досегане съмимал цял ден безнито едни осъдителна мисъл.

Какво пък, знаех, че все пак съм човешко същество. Можех да разбера признанието му. След целия огромен труд, който самият аз съм извършил, все още ми се случва да се вбеся на някого или от нещо, макар да ми се щеше да съм се променил. Отнасям се с разбиране към повечето неща, кои- то ми сеслучват в живота, но все още мие трудно да проявявам търпение във всякаситуация.

-Как обаче принципът действа по отношение на хората - да сме сто процента отговорни за проблемите? - попитатой. - Акоискате даразрешитенякакъвпроблем, работете върхусебе си - Ако

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 22

проблемът е свързан с друг човек, например, задайте си въпроса: „Какво се случва в мен, че кара тази личност да се намеси така смущаващо в живота ми?” Хората се появяват в живота ви, за да предизвикат отношение! Щом го осъзнаете, ще можете да се издигнете над всяко положение. Как ли? Ами много просто: „Съжалявамза всичко,което сеслучва. Моля, прости ми.”

Обясни още, че ако сте масажист или кинезитерапевт и дойде пациент с болки в гърба, трябва да гопопитате: „Какво се случва в мен, което изважда наяве болката вгърба?”

Начинът, по който възприемаше живота, беше смайващ. И вероятно тъкмо това отношение до някаква степен обясняваше как д-р Хю Лен е успял да изцели всичките онези Психично болни престъпници. Нее работиле тях,работил е съссебе си.

Обясни и как в сърцата си, ние-всички сме чисти, там не съществуват нито програми, нито спомени, нито дори вдъхновение. Това е състоянието на абсолютната нула и в него границите не съществуват. Но с течение на живота ни, се заразяваме с програми и спомени, така както някои се заразяват с настинка. Не сме лоши, само защото сме се заразили с настинка, но трябва да сторим всичко по силите си, за да я премахнем. И с програмите е същото. Заразяваме се. Щом видим някаквапрограма удруг човек,и ние се заразяваме. Изходъте в изчистването.

Д-р Хю Лен каза:

- Има изход за проблемите и страданията на всеки човек,който пожелае да поеме сто процента отговорност за начина, по който сътворява живота си такъв, какъвто е във веки един момент. Според лечителския метод на древните коренни жители на Хавай хоопонопоно, индивидът отправил молбакъм Любовта,тя дапоправи грешката внего. Казвате: „Съжалявам.Моляте,прости ми за онова, което се случва в мен и което е довело до проявлението на проблема.” След това отговорността за разрешаването на проблема е на Любовта, която трябва да преобразува довелата до проявлението грешка във вас.

Хоопонопоно - продължаваше да излага възгледите си той - разглежда всеки проблем не като изпитание, а като възможност. Проблемите са повторно проявили се спомени от миналото, които ни дават допълнителна възможност да се отнесем към тях от позицията на любовта и да предприемем към тях действия,водени от вдъхновението.

Не ми е позволено да разкрия в задълбочени детайли подробности от курса. Наистина не ми е позволено. Трябваше да подпиша договор за поверителност. В основата си част неговото предназначение е да запази дискретност по отношение личната неприкосновеност на посетителите на курса. Мога обаче да ви доверя следното: най-важното и най-същественото е да поемете пълна отговорност заживотаси.

Знам, че вече сте го чували. И на мен ми е познато. Но досега не сте поемали такава отговорност по толкова всеобхватен начин, както можете да се научите да го правите в курса. Пълната отговорност означава да приемете всичко дори хората, които нахлуват във вашия живот с технитесобствени проблеми, защото техните проблеми са и ваши проблеми. Те са във вашия живот и щом поемате пълна отговорност за живота си, тогава поемате пълна отговорност и за преживяванията, през които другите участници в него преминават (Прочетете отново последните редове.Найискренови съветвам даго направите.)

Идеята главозамайва, разтърсва из основи дотогавашните разбирания и обсебва. Възприемете ли я означава да преобърнете напълно живота си като никога досега. Дори само да възприемете идеята за сто процентната отговорност, надхвърля всичко, което повечето от нас са готови да при- емат,какво ли остава дая приложатна практика.

Веднъж започнетели да я прилагате, на преден план излиза въпросът как да промените себе си така, че и светътда сепромени на свой ред.

Най-сигурният начин е с „Обичам те.” Това е кодът,който отключва изцелението. Използвайте го обаче по отношение на себе си, а не на останалите. Техният проблем е ваш проблем, запомнете, затова няма да ви е от никаква полза да роботите върху тях. Не те, а вие се нуждаете от изцеление. Трябвада изцелитесебе си. Вие стеизточникътна всички свои преживявания.

Това е същинатана осъвременения хоопонопонопроцес.

Съсредоточете се над идеята и поразмишлявайте над нея. Докато размишлявате, не спирайте

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 23

да повтаряте„Обичамте”.

Една важните точки от този съботно-неделен курс е, че поведението ви се определя от памет или вдъхновение. Паметта означава мислене, вдъхновението означава допускане. Повечето от нас до този момент са живели според своите спомени. Не го съзнаваме, защото по принцип такъв е начинът, покойто живеем,те ниопределят.

Когато човек гледана света по начина, определян от спомените, когато Божествената сила му направи послание, а в същото време той е под въздействието на спомените - а ние почти непрекъснато сме под тяхното въздействие - той не само не започва да го изживява, той дори не го чува. И така се оказва, че Божествената сила изобщо не може да се намеси. Хората са твърдезаети с цялата онази шумотевицав главите си,за даго чуят.

Д-р Хю Лен даде няколко илюстрации, за да направи по-достъпно възгледите си. (Вижте схематана Състояние на Празнота). Човекът представлява триъгълник.Той казва, че това е всеки от нас. Всеки индивид. В сърцевината му друго освен Божествената сила не съществува. Това е състояниетона абсолютна неограниченост,къдетограницитене съществуват.

От Божествения творец се получава вдъхновение. Вдъхновението идва от Божествената сила, докато споменът е програма, която е част от колективното подсъзнание човечеството. Програматае като религия, съвкупност схващания, които споделяме с останалите, когато ги разпознаем в тях. Изправени сме пред изпитанието да изчистим всички програми, за да се върнем обратно към състояниетона абсолютната неограниченост,къдетоможеда появи вдъхновението.

Д-р Хю Лен отдели много време, за да разясни, че спомените са споделени. Когато не харесвате нещо у друг човек, то и вие го притежавате. Ваше задължение е да го изчистите. Когато го постигнете, то щеизчезне и от другия човек. Всъщност накрая дори ще бъде заличено от света.

Една от най-упоритите програми в светае омразата на жените към мъжете - заяви д-р Хю Лен. - Непрекъснато изчиствам този проблем, но заниманието прилича на това да плевя безкрайно поле от плевели. Всеки плевел е корен на програма. Съществува дълбоко вкоренена омраза към мъжете от страна на жените. Трябвада обичаметазиомраза,за дасе освободим от нея.

Трудно ми беше напълно да осмисля чутото. Напомняше на поредния модел или схема на света. Всеки психолог, философи религия си има по една такава. Проявявам любопитство къмтази, защото по всичко личи, че може да има изцелително действие върху цялата планета. В края на кра- ищата д-р Хю Лен е успял да изцели цялоедно отделение за психично болни престъпници, какволи друго е възможно? Д-р Хю Лен обаче обърна внимание върху факта, че никак не е лесно да се практикува хоопонопоно.Методът изисква себеотдаване.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 24

Безкрайност

 

 

 

Божествен разум

 

 

 

 

 

 

 

 

Празнота

 

 

 

Свръхзъзнание

 

 

 

(алумакуа)

 

 

 

 

Съзнание (ухане)

Подсъзнание (унухипили)

Различно е от подхода тип „Макдоналдс” - раче ни той. Не е поръчка, която ще вземете през прозореца на колата си от крайпътното заведение за бързо хранене, миг след като сте я направили. Бог не е сервитьор, който приема поръчки. Изисква постоянно съсредоточаване върху и очистването,изчистването, изчистването.

Докторът ни разказа истории на хора, които са прилагали метода на изчистването, за да постигнат свои цели, които се струват невъзможни на останалите хора. Една от историите беше за дама - инженерв НАСА, която дошлапри него, заради проблем с една от ракетите.

-След като тя беше избрала да се обърне към мен, аз приех, че съм част от проблема - обясни д-р Хю Лен. - Затова изчиствах. Казвах „Извинявай” на ракетата. По-късно, тя отново дойде и ми разказа, че по някакъв начин ракетатасама сепоправилапо времена полет.

Дали хоопонопоно е повлияло на ракетата? Д-р Хю Лен и онази дама - инженер от НАСА считат, че тъкмо това се е случило. Разговарях с дамата, тя ми каза, че било невъзможно ракетата сама да се поправи. Имало нещо друго, което е случило и то е било като чудо. Според нея изчистваненаправено отд-р Хю Ленпомогнало.

Не казвам, че се хванах на тази историята с чудото, признавам, че сам не разполагам с друго обяснение заслучилото се.

Някакъвмъж сеприближи къммен впочивкатана събиранетои ми каза:

-Има един известенексперт поинтернет маркетинг съссъщото имекато вашето.

Не разбрах,дали се шегува или не,затоваотговорих с:

-Така ли?

-Да. Автор е на много книги и пише за духовния маркетинг и хипнотичното писане. Страхотен е.

-Аз съм този интернет експерт и автор - отвърнах. Господинът се смути неимоверно. Марк Райън стана свидетелна целия разговори гонамериза изключителнозабавен.

Няма значение, дали хората знаят за известността ми сред средите, свързани с рекламата в интернет, понеже самият аз започвах да опознавам себе си в залата. Д-р Хю Лен се обръщаше толковачестокъм мен по времена беседата, чехората решиха, че симе енабелязал.

-Какъв сте на д-р Хю Лен? - попита меединот присъстващите.

Отвърнах, че нямаме никаква връзка и на свой ред попитах, кое е навело хората на мисълта, че сме близки.

- Не знам,изглежда така сякаш енасочил цялото сивнимание къмвас.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 25

Не бях доловил някакво отрицателно отношение, когато се обръщаше към мен. Оказаното внимание ми допадаше и приех, че може да ми е от полза, тъй като д-р Хю Лен знаеше, че пиша книги и се радвам на голяма популярност в интернет. Убеден съм, че част от него беше наясно, че възприемали същинатана изцелителния метод, щемогада помогна намнозина.

По онова време не знаех, че воден от Божествено вдъхновение, той ме подготвяше да стана духовен учител, ноне духовен учителна света, ана самия себеси.

Обичамте

Не може да ви бъде отказано нищо, което е съвършено, цялостно, завършено и правилно за вас, когато сте първо Себе си. Щом най-напред сте Себе си, вие автоматично изживявате съвършенството под формата на Божествени мисли, думи, дела и действия. Когато позволявате на токсичните мисли да излязатна преден план, вие автоматично изживявате несъвършенството под формата на заболявания, объркване, огорчение,потиснатост,осъждане надругите, бедност.

Д-р ИхапекалаХю Лен

Поглъщах всяка дума и се опитвах да осмисля всичко чуто от д-р Хю Лен, а желанието ми да научавам още и още за този метод беше неудържимо. Имам дарбата да откривам нови идеи и да ги попивам като гъба, като оставям съзнанието си отворено за тях. По време на лекциите на първия семинар, ме завладя усещането, че единствената ми работа в живота е да казвам „Обичам те” на всичко, което ми се случва без значение дали го считам за добро или лошо събитие. Колкото по- успешно беше освобождаването от ограничаващите програми, които виждах или чието съществуване долавях, толкова по-силна ставаше способността ми да достигам състоянието на абсолютна неограниченост дадарявамна планетата мир чрез самия себе си.

На Марк му беше малко по-трудно в осмислянето на изложените по време на семинара възгледи. Не преставаше да се опитва да ги впише в рамките на логиката. А на мен все по-ясно ми ставаше, че разумът изобщо и представа си няма какво се случва и затова търсенето на логическо обяснение е обречено на провал.

Д-р Хю Лен постоянно наблягаше, че разумът обработва едва 15 бита информация, а в един миг само потокът от информация се измерва на 15 милиона. Осмислянето или улавянето на всички елементи, които играятнякаква роля в животани е напълно невъзможно. Трябва да престанем да се опитвамеда уловим тези 15 милиона бита. Трябвада вярваме.

Признавам, че голяма част от чутото звучи налудничаво. По време на семинара един господин каза, че е видял във вратата стена, през която са влезли душите на мъртвихора.

-Знаетели защо стеги видели? - попитад-р Хю Лен.

-Защотопредитоваговорехмеза духове - отвърна някой.

-Така е - призна д-р Хю Лен. - Говорили сте за тях и така сте ги привлекли. Другите светове не виинтересуват. Имате достатъчно работа втози моменти в този свят.

Никакви духове не видях. Не исках да съм като хората, които виждат духове. Филмът „Шесто чувство” ми харесва, но само като филм. Нежелаех нито давиждам, нито даобщувам с духове.

Оказа се, че това е съвсем нормално за д-р Хю Лен. Разказа ни как докато работел в психиатричната болница, чувал как водата от казанчетата втоалетните тече,без ничияпомощ.

Мястотобеше пълнос духове - разказа ни той. - Много хора бяха починалина това място през годините,но незнаеха,че самъртви. Продължаваха даобитават отделението.

И са продължавали да ползваттоалетната,така ли? Очевидно е било така.

Сякаш това не беше достатъчно странно, д-р Хю Лен ни каза и че ако ни се случи да говорим с някого и да забележим, че очите му са кажи-речи избелели и помътнели в периферията, тогава си имаме работа еобсебени.

Не се опитвайте да говорите с тях - посъветва ни той. Вместо това изчистете себе си и хранете надежда, чеизчистването щедоведедо премахване натъмнината,която ги езавладяла.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 26

Аз съм човек, отворен за всякакви идеи, но дори на мен разговорите за духове и обсебени души и призраци, които ползват тоалетни нощем ми дойдоха в повече. Въпреки това не си тръгнах от семинара. Исках да науча всички тайни на изцелителния метод, за да мога да помагам на себе си и на останалите да постигат благосъстояние, здраве и щастие. Само дето не си бях представял, че ще ми се наложи да общувам с невидимия свят и ще навляза в подобна сфера на полусенки, за да го постигна.

Имаше момент, когато лежахме на пода и правехме упражнение за отваряне на енергията в телатани. Д-р Хю Лен се обърнакъм мен с думите:

-Погледна лионази женаи усещам изнемогването навсички гладуващи вШриЛанка. На свой реди азпогледнах жената, която лежеше с изпънато тялона пода.

-Толковамногоизчистване ни чака - каза д-р Хю Лен

Въпреки обзелото ме объркване, се постарах наистина да приложа наученото. Най-лесният начин да стане това е като непрестанно се повтаря „Обичам те”. Така и сторих. Една вечер като отидох до тоалетната, почувствах началото на инфекция на отделителната система. Казах „Обичам те” на Божествената сила, докато усещах симптомите възпалението. Скоро забравих за тях и на сутринта отнего нямашеи следа.

Не спирах постоянно да си повтарям на ум, без значение дали ми се случваха добри, лоши или необичайни неща. Давах най-доброто от себе си, за да изчистя всичко за този момент, без значение дали гоосъзнавамили не.Ще ви да кратък пример,за даизясня действията си.

Един ден някой ми изпрати писмо по електронната поща, което ме разстрои. Преди щях да започна да обърна внимание и дапоработя с механизмите за овладяване на моите силни емоции или да се опитам да проявя разбиране към поведението на изпратилия ми толкова отблъскващо писмо човек.Този път реших да прибягнакъм метода над-р Хю Лен.

Започнах да повтарям нечуто „Съжалявам” и „Обичам те”. Думите ми не бяха отправени към конкретен човек. Аз просто извиквах у себе си духа на любовта, който можеше да изцели у мен онова,което беше предизвикало външното обстоятелство.

Ичас не беше изтекъл, когато получих друго писмо по електронната поща от същия човек, с коетотой сеизвиняваше запредходното.

Не забравяйте, че не съм предприемал никакви външни действия, за да предизвикам извинението. Дори не му отговорих. Но с повтарянето на „Обичам те” по някакъв начин бях изцелил у себе си скритата и ограничаващапрограма,от която идвамата смебили част.

Прилагането на метода не винаги води до мигновени резултати. Целта не е да се постигне резултат, а да се постигне вътрешен мир. Когато ви се удаде да постигнете вътрешен мир, често идвати резултатите,коитонай-напредсте търсили.

Например, веднъж един от моите служители изчезна. На същия служител бях възложил работа по важен проект с ясно и строго определен краен срок за приключване на задачата. Той не само не беше изпълнил задачатаси, но сякаш и отлицето наземятабешеизчезнал.

Ситуацията ме извади от равновесие, макар вече да бях запознат с метода на д-р Хю Лен, ми беше изключително трудно да кажа „Обичам те”, когато цялото ми същество изричаше: „Иде ми да те убия”. Вбесявах севсеки път,когатосе сетех за моя служител.

Но без никому да кажа не спирах да повтарям ,,Обичам те”, „Моля те прости ми” и „Съжалявам”. Повтарях го, защото трябваше да го повтарям. Далеч не изпитвах любов, разбира се. Всъщност ми трябваха три дни да прилагам метода, докато постигна в някаква степен вътрешен мир.

Ив този момент служителят ми сепояви.

Бил в затвора. Обади се за помощ. Оказах му я и не спирах да повтарям „Обичам те”, докато работех с него. Постигнатите резултати не бяха мигновени, но на онзи етап постигането на вътрешен мир ми стигаше, за да се почувствам щастлив. В един момент някак и моят служител също го е почувствал и тогава е помолил надзирателя да му позволи да се обади по телефона и се свързал с мен. Щом се чухме по телефона, научих отговорите, които ми трябваха довърших спешния си проект.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 27

Докато бях на първия хоопонопоно курс, воден от д-р Хю Лен, той похвали книгата ми „Факторът на привличане”. Каза ми, че докато изчиствам себе си, вибрациите на моята книга ще се засилят и всички останали ще го почувстват, когато я четат. С други думи: подобряваше ли се моето състояние итована моите читатели същощеше да сподобри.

- А как стои въпросът с вече продадените начитателикниги там отвън?- попитах аз. Книгата ми се беше превърнала в бестселър, претърпя няколко издания и предстоеше

издаванетой с меки корици. Притеснявах сеза всички онези, които вече си бяха купили книгата ми.

-Тези книги не са там отвън - напомни ми той и за по реден път ме стъписа с мистичната си мъдрост. - Те продължават да сачастот вътрешния ти свят.

С дведуми „там отвън”не съществува.

Цяла книга няма да ми стигне, за да изложа техниката за по-опитните в дълбочината, която заслужава и тъкмо затова я има тази, написана със съгласието на д-р Хю Лен. Най-същественото е да осъзнаете, че каквото и да е онова, което искате да промените за добро във вашия живот - било финансово положение или отношенията ви е други хора, трябва да се съсредоточите единствено и само върхувътрешнияси свят.

Измежду присъствалите на семинара на д-р Хю Лен имаше и такива, които не успяха да проумеят начина му на мислене. Към края на втория и последен ден, те го засипаха с въпроси, които издаваха логическия им начин на мислене.

-Как така моето изчистване може да повлияе на друг?

-Къде остава свободната воля в цялата тази история?

-Защо имаме толкова много терористични нападения?

Д-р Хю Лен запази мълчание. Сякаш гледаше право към мен, а аз седях най-отзад в залата. Изглеждаше изтормозен. Като се има предвид, че целият му метод се основаваше върху твърдението, че „там отвън” не съществува, че всичко се случва във вътрешния свят на човека, той явно си мислеше, че никой нищичко не е разбрал за възгледите му. За миг сякаш щеше да въздъхне. Проумях, че вътре в себе си повтаря: „Съжалявам. Обичам ви.”

Направи ми впечатление, че мнозина от участващите в семинара имат хавайски имена, но не изглеждат като корените жители на Хавай. Марк и аз поразпитахме около този любопитен факт. Разбрахме, че ако имам желание, д-р Хю Лен може да ни даде ново име. Идеята беше да се идентифицираме със своя нова същност, докато усвоим постигането на липсата на своя същност и сливането с Божествения творец в състоянието на абсолютната неограниченост.

Вече знаех колко сила придава новото име. През 1979 година получих името Суами Ананд Данджушри. Името беше ново и дадено ми от моя учител Бхагван Шрии Раджнеш. В онзи период от живота си, когато бях в конфликт; със своето минало, живеех в лишения и търсех смисъла на съществуването си, новото име ми помогна да започна на чисто. Използвах името в продължение на седем години. Естествено беше да се питам дали д-р Хю Лен ще поиска или ще може да ми даде ново име.

Когато го попитах, той ми отвърна, че ще се посъветва с Божествената сила. След като получи вдъхновение, ми довери получения отговор. Около месец след първия семинар получих писмо от него:

Джо,

Онзи ден видях в съзнанието си облак. Облакът започна да променя формата си, бавно се промени в много бледо и нежно жълто. После нарасна и ми напомни дете, което се протяга и се събужда в невидимия свят. От невидимия свят се появи името Ао акуа, „Божествен”.

Получих го като цитат от едно днешно съобщение, дошло по електронната поща: „О, Боже, който си ми дал живот, дай ми и сърце, изпълнено с благодарност.” Пожелавам ти, надхвърлящ разбиранията на разума, мир.

Мир от Мен,

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 28

Ихалекала

Името „Ао акуа" много ми допадна, но нямах представа как се произнася. Затова написах отговор с молба за помощ. Ето какво гласеше новото писмо:

Джо,

А е звукът, който съответства на буквата в „татко”. О е звукът, съответстващ на буквата в „Ох”. К е звукътот„кухня”.Уезвукътот„унил”.

МиротМен, Ихалекала

Вече можех да усетя, почувствам и да се радвам на новото си име. Никога не съм го ползвал пред други хора, а когато пиша на д-р Хю Лен. По-нататък когато вече имах свой блог онлайн на www.joevitale.соm, се подписвах с името Ао Акуа. Малцина проявиха интерес към името. Харесвам го, все пак е като да помоля Божествената сила да изчисти блога ми с помощта на фраза, която за мен е равносилна на отдръпването на облаците и разкриването на Бог.

Съботно-неделният курс успя да направи думите „Обичам те” неразделна част от мислите ми, поне за известно време. Не ми беше достатъчно. Писах на д-р Хю Лен, за да го попитам дали ще е възможно да дойде в Тексас и да разкаже за хоопонопоно пред неколцина приятели. Целта ми беше и да науча повече за самия него. Щеше да пристигне в Тексас за кратка лекция и да отседне при мен. Докато ми гостува, щях да го поразпитам за познанията му, а и за изцелението на цялото отделение за психично болни престъпници, Д-р Хю Леи се съгласи и ми отговори с писмо:

Джо,

Благодаря за времето, което си ми посветил да ми напишеш писмо. Никаква належаща необходимост не го е изисквала, но ти си го направил, затова съм ти благодарен.

Иска ми се да ти предложа формата „интервю” за неофициално посещение в Остин през февруари. Може би структурата на разговора тип „интервю” ще може да послужи за нещо като проучване на подходите за разрешаване на проблемните ситуации, които разглеждаш в книгата си „Приключението в теб: Изповедите на един хронист на вътрешния овят”. В този наш уговорен предварително разговор не те възприемам точно и единствено като човек, задаващ въпроси, нито гледамна себе си като на онзи, който отговаряна въпроси в едно интервю.

Толкова важно е, когато човек предава информация да се изразява ясно, без значение от вида на неговото изкуство. Да речем, съществува много по-голяма неяснота по отношение на опреде- лянето на същината на проблема, отколкото на обхватана неговото въздействие. Как някой изобщо ще съумее да разреши даден проблем, щом дори не е наясно в какво се състои той? Къде се крие проблемът, който трябва да се разреши? В Разума ли? А какво е разум? Или пък е в Тялото (според повечето хора, проблемът се крие тъкмо там)? А не е ли и в двете? Възможно е дори да не се крие нито в разума, нито втялото.

Не е ясно дори койи какво води до разрешаването напроблема.

Сам споменаваш в книгата си, че е трудно да се държи под контрол желанието да осъждаш, дори когато човек подхожда към разрешаването на проблемите с помощта на методи като „Опция- та” или „форумът”. Осъждането и вярванията ли са основният проблем? Нека истинският проблем излезенаяве, за даго видят всички.

Неофициалната среща няма да е за добрите или лошите, правилните или погрешните методи или виждания. Ще бъде начин за освобождаване от постоянно повтарящата се неяснота. Двамата с теб щепостигнем невероятен успех, съумеем ли данамалимдори сйотанеяснотата.

Несъмнено всеки един момент привнася свой собствен и специфичен ритъм и пулс. Накрая както казва и Брут (парафразирам) в Шекспировата пиеса „Юлий Цезар”: „Ще трябва да почакаме до краяна деня, давидимкак всичко сепроменя.” Иние щепостъпим така.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 29

Пиши ми какво мислиш за предложението ми за интервюто. Не съм като женен за него, както Брут в краяна пиесата.

Мир, Ихалекала

Бързо направих резервация за частна вечеря за мен и д-р Xю Лен. Мислех си, че петима, шестима приятели може да проявят интерес и също да дойдат. Само че интерес към вечерята проявиха към стотина души. А седемдесет и пет от тях платиха за прекрасна вечеря само и само за да сизапазят място намасата.

Д-р Хю Лен ме изненада с желанието си да получи списък пи присъстващите на събирането. Искаше да приложи процеса на изчистването върху тях. Не бях наясно какво ще рече това, но му изпратих списъка. Той миотговори със следното писмо:

Благодаря за списъка, Ао Акуа.

Отново става дума за изчистването, за възможността да изчистиш излишното и вредното и да бъдеш чист пред Бог.

Тъпчи се във ущърб на тази плът, с която храним ний смъртта всеядна, дордето тъй съсухри я гладът,

че даже тя, Смъртта, да свърши гладна, Когато смърт Смъртта ни сполети, завинаги безсмъртна ще си ти.

Остани си в мир, Ихалекала

Когато д-р Хю Лен пристигна в Остин и аз го взех, той начаса започна да ме разпитва за живота ми.

-Книгата, която си написал за своя живот (говореше за Приключенията в теб) разказва за безбройните методи, които си приложил, докато откриеш вътрешен мир - заговоритой.- Кой от тях сеоказаверният?

Замислих се и му отвърнах, че всеки от тях имаше своя смисъл, но изглежда „Опцията” е бил най-ползотворен и резултатен. Обясних му, че неговият смисъл е да подложи на проверка вярата и да покаже кое е истина и кое не.

-Щом подлагаш на въпрос вярата, на какво тогава се уповаваш?

-На какво се уповавам? - повторих въпроса. - На яснотата относно избора.

-Откъде идва тази яснота? - попита той. Не разбирах какво има предвид.

-Защо един човек може да води осигурен материално живот и пак да е гадняр - попита той внезапно.

Въпросът му ме изненада. Искаше ми се да обясня, че осигуреният материално живот и „гаднярите” не се изключват взаимно. Никъде не пише, че само ангелските души могат да се радват на охолство. Може пък лошите хора да са наясно с парите и затова да живеят охолно и да си останат гадни по душа. В онзи момент обаче не съумях да открия правилните думи за довода.

-Нямам представа - признах. - Не вярвам, че човек трябва да се промени като личност, за да заживеев охолство. Трябва само разбираниятамуда са такива, чедаприемаохолството.

Откъдеидват тези разбирания? - отновопопита той. Имах достатъчноопит отнеговия семинар

изатова отговорих:

Това сапрограми, скоитохората сезаразяват входана своя живот.

Той отново промени темата на разговора, като ми каза, че пиша наистина увлекателно, хипнотизиращо. Идеята данапишакнигаза хоопонопоно вечемусе струваше забавна.

- Имаш ли вечеготовностда напишакнигата? - попитах.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 30

Нека давидимкак щепротечеуикендът - отвърна ми той.

Като заговорихме за уикенда как ще протече вечерята? - поисках да науча аз. Винаги исках да контролирам ситуацията, за да съм сигурен, че правя всичко както трябва и хората са доволни от онова,което получават.

-Изобщоне планирам- заяви той. - Вярвам в Божествената сила.

-Но кой от двамани ще говори пръв или пък имате друга идея? И иматели встъпителна реч, с коятода випредставя?

-Ще видим - казатой. - Не планирай.

Обзе ме безпокойство. Обичам да знам какви са очакванията към мен. Д-р Хю Лен ме вкара в пълноневедение.

Или пък ми изясни всички кристално. В онзи момент не бях съвсем наясно. Тогава той ми каза нещо изключите мъдро, което след време проумях:

-В нашият живот състоящ се от последователни мигове, ние хората, изобщо не си даваме сметка за постоянната непрекъснато съпротива, която оказваме на живота почна разсъжденията си той.

-Тази съпротива ни държи постоянно и непрекъснато в състояние на отместване от нашата Самоидентичност и от Свободата, Вдъхновението най-вече от самия Божествен творец. Казано просто: хората сме объркани същества, които безцелно скитат из пустините на своите умове. По никакъв начин не можем да схванем учението на Исус Христос: „Не се противете”. Не можем да схванем идруго учение „Мирът започваот мен”.

Съпротивата ни държи в постоянен плен на тревогата и на духовното, ментално, психическо, финансово и материално обедняване - добави д-р Хю Лен. - За разлика от Шекспир, ние не осъзнаваме, че сме в постоянно състояние на застой заради съпротивата, вместо в състояние на развитие. На всеки бит информация, която улавяме със съзнанието си, отговарят поне милион бита информация, която улавяме несъзнателно. А онзи един бит информация е безполезен за спасението ни.

Очертаваше се изключително интересна вечер. Д-р Хю Лен помоли да огледа мястото, където щеше да се състои вечерята. Помещението представляваше огромна балназалана последния етаж на престижен хотел в Остин, Тексас. Управителката беше много любезна и отзивчиво ни позволи да влеземв залата. Лен помоли да ниоставятнасаме в нея. Дамата се съгласи и ни остави сами. - Какво забелязваш? - попита ме той. Огледах се и казах:

-Килимътенепочистен.

-Какви са ти впечатленията? - попита пак той. - Няма правилни и погрешни. Онова, което ти забелязваш,можеданееонова, което забелязвам аз.

Положих усилия да се отпуснаи сесъсредоточих внастоящия момент.Внезапнодолових голямо натоварване, изтощение, мрак. Не разбирах нито какво представляваха усещанията ми, нито какво означаваха, но ги доверих на д-рХюЛен.

Залата е уморена - каза той. - Хората идват и си отиват, без да я обичат. Тя има нужда от благодарност. Идеята ми се стори чудновата. Зала, която прилича на човек, така ли? И има чувства? Или там,каквото има.

-Залатаказва, чеиметой е Шайла.

-Шайла ли? Името на залата ли е Шайла? Шайла иска да знае, че сме й благодарни. Чудех се как да отговоряна тези думи.

-Трябва да помолим за позволение да се съберем тук на вечеря - каза той. - Затова питам Шайладали щесе съгласи.

Какво казватя? - полюбопитствах, катосъщевременно се чувствах глупаво отвъпроса.

-Казва, чеимаме съгласието й.

Ами това е хубаво - отвърнах, като се сетих, че предплатата ми за залата не подлежи на възстановяване. Д-р Хю Лензаразказва:

- Веднъж в една лекционна се приготвях да говоря пред публика и говорех на столовете. Попитах ги „Има ли някой, когото да пропускам? Някой има ли проблем, за който да се

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 31

погрижа?” Един от столовете каза: „Знаеш ли, на предходния семинар на мен седеше един мъж е финансови проблеми и сега съм като премазан!” Затова извърших изчистване на проблема и видях как столът се стабилизира и стегна. Тогава чух: „Добре!Готов съм даиздържаследващия!”

Сега пък на столовете лиговореше?

Успях по някакъв начин да запазя съзнанието си отворено и да чуя още факти за необичайния муметод. Разказаследното:

-Опитвам се да обуча залата. Казвам на залата и на всичко в нея: „Искаш ли да научиш как се практикува хоопонопоно? Аз така и така си тръгвам скоро. Няма ли да е хубаво, ако можеш сама да прилагаш метода?” Някои от предметите казват „да”, някои казват „не”, а някои отвръщат с „пре- калено съм уморен!”

Спомних си, че много от древните култури вярват, чевсеки от заобикалящите ги предмети има душа на живо същество. В книгата си „Изчистване”, Джим Патфайндър Юинг разказва, че местата, често съдържат блокирани енергии. Не е кой знае колко налудничаво, да си представим, че помещенията и мебелите имат чувства. Несъмнено тази мисъл разширяваше границите на мисленето. Ако се опрем на физиката, то тогава друго освен енергия не съществува и от нея е изградено всичко, което възприемаме като стабилно, затова като говореното на помещенията и на столовете можеда еначинтази енергияда сепромени внова, по-чистаформа.

А столовете и залите, които отвръщат на свой ред ли? За тази идея все още не бях готов. Д-р Хю Лен погледна през прозореца към хоризонта на търговската част на града. С врязаните в нея огромни сгради и зданието, в което се помещаваше щатското правителство, линията на хоризонта ми се струваше красива. Ноне иза д-р Хю Лен.

-Виждамнадгробни плочи - каза той. - Градъте пъленс мъртъвци.

Погледнах на свой ред през прозореца. Не видях гробове. Или смърт. Видях град. За пореден път разбрах, че в един и същи момент д-р Хю Лен използва едновременно и своето съзнание и своетоподсъзнание,затоваможеда гледа наконструкциитекато наметафори и даги опише по своя си начин. Наментоване ми се удаваше. Аз просто стоях в своята реалности гледах с отворени очи.

В хотела останахме към половин час. Доколкото разбрах, д-р Хю Лен обходи залата и помоли за опрощение,изказасвоята обичкъм Шайла иизчистваше,изчистваше,изчистваше.

По някое време позвъни по телефона. Каза на дамата, с която разговаряше, къде се намира, описа мястото и я помоли за нейните впечатления. Изглежда получи потвърждение на своите впечатленията. Следкато приключи с разговора, седнахмеи поговорихме.

-Моята приятелка казва, че залата ще ни позволи да проведем нашата вечеря тук, докато се отнасяме къмнея слюбов- каза ми той.

-Как щеизразим обичта си къмнея?

-Простой кажи „Обичам те” - гласешеотговорът му. Изглеждаше миглупаво. На една зала ли да казвам „Обични те”? Но направих каквото можах. Вече знаех, че не е необходимо в действителност човек да изпитва чувството обич, за да може то да подейства, трябва само да произнесе думите на обич. Затова ги произнесох.Кажетели няколко пъти, започватеда сечувствате по-добре.

Няколко минути преминаха в мълчание, а след това д-р Хю Лен ми довери още една частица от своята мъдрост:

-Онова, което се съдържа в нас, хората: спомените, вдъхновението, има незабавно и безусловно въздействие върху всичко от човечеството до минералите и царството на растенията и животните - разкри ми той. - Когато спомен е неутрализиран от Божествената сила в нечие подсъзнание,то той е неутрализиранв подсъзнанието навсички ни - на всички ни!

Замълчаза миг.

-Затова случващото се във всеки последователен момент в твоята душа, Джоузеф, се случва и

вдушите на всички останали в същия този момент. Истинско чудо е да осъзнаеш. Още по-голямото чудо е, че можеш да се обърнеш с молба към Божествения творец да изтрие тези спомени твоето подсъзнание, да ги неутрализира и да ги замени душата ти и в душите на останалите с Божествени ми, думи, делаи действия.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 32

Как ще отговорите натова вие?

В ума ми имаше само тези думи: „Обичам те”.

На вечеря сБожествената сила

Осъвремененото хоопонопоно - процесът на разкаяние,опрощение и трансформация, емолба, отправена към Любовта да премахне напълно токсичните енергии и да ги запълни със своята същина. Любовта го постига, като изпълва съзнанието ни и най-напред духа ни, свръхсъзнанието. После се насочва и обхваща разума ни, интелекта ни и ги освобождава от мисловните енергии. Най-накрая навлиза и завладява емоциите, подсъзнанието, премахва отрицателните мисловни енергии, а тяхното място изпълва със себе си.

Д-р Ихалекала Хю Лен.

На частната вечеря с д-р Хю Лен и с мен присъстваха над 70 души. И не предполагах дори, че този необикновен учител може да събуди подобен интерес. Гостите пристигнаха и Остин с полети от Аляска, Ню Йорк и други места. Някои бяха шофирали чак от Оклахома. Изобщо не намирах отговора на въпроса поради каква причина са пожелали да присъстват. Някои са били водени от любопитство. Други са читатели на мои книга, като „Факторът на привличането” искаха да ме опознаят в по-голяма степен.

Аз все така не знаех какво ще им кажа. Не знаех от къде да започна. Д-р Хю Лен изглежда се чувстваше в свои води сред присъстващите. Хапна от храната на масата, останалите не изпускаха нито една негова дума. Моя приятелка Синди Кашмън (която между другото планира да е първата, сключила брак в Космоса жена) е описалапреживяванията така:

Събота, 25 февруари 2006 година. Отидох в търговската част на Остин, за да чуя беседа на д-р Хю Лен. Седях до него на вечерята. Посланието му е да бъдем сто процента отговорни. Станах свидетел как постига промяната на мощен енергиен поток. Дама от нашата маса обвиняваше един от мъжете, че не е позвънил на Бърза помощ, когато е получили астматичен пристъп. Д-р Хю Лен поспряи после каза:

-Цялото ми внимание е насочено към вас и чух, че за да облекчите своята астма трябва, да пиете повечевода.

Енергията й се промени веднага и както си беше изпълнена с негодувание, се изпълни с благодарност. Впечатлих се от настъпилатапромяна, защотоси дадох сметка, че седяхи нечуто

яосъждах, като си мислех: ,,Тя е изпълнена с упреци”, щеше ми се да се махна от изпълнените с упреци хора. А д-р Хю Лен премахна отрицателната енергия и я преобразува в изцяло положителна енергия,изпълнена с любов.

След това преместихвстрани бутилката с вода. Посочихкъм сервиранатана масата вода и казахни д-р ХюЛен:

-Водата им не едобра.

-Тогавад-р Хю Лен миотвърна:

-Даватели си сметкакаквонаправихте токущо?

Щом го каза и осъзнах, че бях изпратила отрицателни вибрации към водата. Боже! С благодарностза пореден пътси дадох сметка запоследствията от своите действия.

Докторът ми разказваше как непрестанно изчиства себе си, което означаваше, че докато оназидама отправяшеупреци къммъжа,д-р ХюЛен бешеотправил към себеси въпроса:

-Какво се случва в мен, че намира такава проява у нея? Как мога да поема сто процента отговорност?

След което изпратил енергията си към Божествената сила иказва:

-Благодаря ти. Обичам те. Съжалявам- и чул Божественатасилада му отвръща:

-Кажии да пие повече вода.

Каза ми също:

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 33

Знам как даизчиствам,така че тя да получи онова, откоето сенуждае и аз да получа онова, от което се нуждая.

Говори на Бог, а Бог говори на тях. Когато постигна яснота, ще гледам на всички така, както Бог гледа на тях.

Попитах д-р Хю Лен дали бих могла да си уговоря среща с него, а той ме възпря, защото Божественатасила вечему отговорила, че имам вродено познание.

Толковахубаво бешеда чуятакова потвърждение. Като цяло, резултатъти наученото оттазинощ бяха:

1.Да стана свидетел как д-р Хю Леи преобразува енергията на даматаот изпълнена с огорчение и изпълнена с благодарност.

2.Разбрах, чеосъждам дамата и водата.

3.Разбрах системата, която използва, за да се изчиства и какво силно въздействие има това върхувсички нас,когато сами яприлагаме.

4.Да незабравям да казвам„Благодаря” и „Обичам те” по-често.

В началото на вечерята спонтанно разказах историята, затова как съм научил за мистериозния терапевт, който успял да изцели цяло едно отделение от психично болни пациенти. Вниманието на всички беше приковано към мен. Поканих присъстващите да задават въпроси, докато двамата с д-р Хю Лен проведохме диалог пред всички, така както вероятно са правили Сократ и Платон, само дето аз нямах чувството, че съмкато Платон,амиче сииграяна Платон.

Д-р Хю Лен започна речта сис думите:

-Хоратазадават въпроси като „Ами къдеостава вярата?Какво става семоциите? Какво ставас разните там други неща?” Нямам работа с „разните там други неща”. Нямам работа и с въпроса „как” и производната му бъркотия. Но вие ще ми задавате въпроси с тази думичка и ще ми се наложи да си имам работа с нея. Понякога ще изглежда сякаш съм протегнал ръка и съм докоснал нещо, което ме е опарило, затова мигновено съм си отдръпнал ръката си. Когато се появи такова парещонещо,дори още преди дасе епоявило, аз вечеще съм си отдръпнал ръката.

Същото се случи и преди когато влязох в тази зала. Залата е осветена - преди да вляза, направих така че да поговоря на помещението. Попитах за името й, защото тя има свое име. После казах на залата: „Съгласна ли си да вляза?” Стаята отвърна: „Да, можеш да влезеш.” Да допуснем обаче, че стаята беше отвърнала с „Не. Ти - извинете за израза си кофти личност.” Тогава бих отправил поглед навътре към себе си и ще направя каквото е необходимо, за да мога, когато вляза в нея, да вляза, изпълнил съвета на древните лекари: „Изцели себе си!” Затова искам да се уверя, че искамда вляза изцелен,свободен отпроблеми, понеза момента.

Намесих се, за да подготвя почвата за всички. Исках всички да разберат кой е д-р Хю Лен и защо сме там. Повелението ни беше спонтанно и без условности. Посъветвах всички да се отпуснат

ида слушат без предразсъдъци. Човек никога не знае какво ще чуе или научи, когато е с д-р Хю Лен.

Терапевтът попита всеки каква може да е причината някой да се разболее от рак на гърдата. Никой не можа да му отговорина въпроса. Той също нямаше отговор на този въпрос. Посочи само, че информацията, която протича се измерва с милиони битове в секунда, от която ние можем да уловим едва 20 бита в секунда. Той отново и отново повтаряше този факт, на който се градеше и основната идея на неговите възгледи: нямаме никаква представа какво точно се случва във всеки един момент.

-Науката не разбира какво се случва в живота ни - обясни той. - Дори математиката става абстрактна и мъглява наука заради нулата. В края на книгата си „Нулата: Биография на опасната идея” Чарлз Сайф прави следното заключение: „Всички учени знаят, че Вселената е започнала с взрив от нищото и ще се върне къмнищото, там откъдето е започнала. Вселената започва и свършва с нулата.”

По-нататък д-р Хю Лен допълни:

-Следователно аз трябва да сведа Вселената в мое съзнание до нулата. Без никаква

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 34

информация внея. Чували сте най-различни термини, с които гоозначават: празно пустота, чистота. Не ме интересува как наричат това състояние, дори когато не осъзнавам съществуването му, процесът, закойто щеви говоря, епостоянени непрекъснатход към абсолютната нула, за да мога аз да стигна донулата.

Виждах как вниманието на повечето присъстващи е приковано в д-р Хю Лен, но мислите на други,кактои на мен все още се лутаха неразбиращи. Д-р Хю Ленпродължаваше:

- Въпросът е, че само когато съзнанието ви е достигнало състоянието на абсолютната нула, в него се отваря място за съзиданието, а това се нарича „вдъхновение”. На езика на местните жители на Хавай „вдъхновявам” е„ха”.

Ако някога сте били в Хавай, знайте, че „ха” означава „вдъхновение”, „уай” е „вода”, а „ий” е „Божествената сила”. „Хавай” означава „дъхът и водата на Божествената сила”. Това е значението на думата „Хавай”. Самата дума Хавай вече е очистващ процес, затова когато съм някъде и - както беше да речем, преди да вляза в тази зала, проверявам състоянието с въпроса „Какво е онова, което не знам, но трябва да изчистя? Не знам какво се случва, затова питам какво е?” ако приложа процес на очистване, наречен „Хавай” този процес ще извлече неподозирана от мен информация и ще ме доведеобратно до състоянието наабсолютнатанеограниченост.

Само в абсолютната неограниченост... и трябва ясно да осъзнаете, че мозъкът ви не може да обработва едновременно два процеса. Той или ще съсредоточи работата си върху процесите, които протичат в съзнанието ви или ще се остави да бъде воден от вдъхновението. Процесите, които протичат в съзнанието ви сенаричат спомени.

Все по-интригуващо ставаше. Д-р Хю Ленпродължи да разкриваидеите си задълбочено: Божественият разум е източник на цялото вдъхновение, а той е във вас! Не някъде там отвън.

Не ви трябва да го търсите някъде там навън. Не ви се налага да го търсите никъде там навън! Не трябва да го търсите у никой друг освен у самите себе си. Той вече е във вас! Следващото ниво се нарича свръхсъзнание. Сам по себе си терминът е достатъчно ясен. Жителите на Хавай го наричат Аумакуа. „Ау” означава „през времето и пространството”, а „макуа” ще рече „свят дух или божество”, следователно у вас има частица, която не познава границите на времето и на простран- ството.Тази частзнае много точно какво сеслучва.

Стигаме до съзнанието. Жителите на Хавай го наричат Ухане. Следва подсъзнанието, което в Хавайнаричат Унихипили.

Един от най-важните въпроси, които трябва да си задавате, е „Кой съм аз?” Какво сме казали до тук - какво познание съм споделил с вас, - че вашата идентичност се състои от изброените елементи на разума. Важно е да осъзнаете, че този разум е празен! Този разум е в състояние на абсолютна нула. Тогава кой сте вие? Вие сте Божествена същност - това е то абсолютната нула. Защо ви е даискатеда стенула?

Когато сте абсолютна нула, всичко съществува! Всичко! Това означава, че сте създадени по подобие на божествената сила. Ще премина през изчистване, защото чувам някои неща, но искам вие дапреминетепрезизчистванеот Божествената сила.

Казахме, че сте създадени по подобие на Божествената сила. Което означава, че сте създадени празни от една страна и безкрайни от друга. Щом по своя воля се освободите от боклука и у вас се отворипразнината, тя веднага бива изпълненас вдъхновение. От тамвдъхновението изпълвацялото ви същество и вече сте свободни. Дори не ви трябва да знаете, че сте свободни, тъй като през повечето време няма да го знаете. „Къде е? Къде е? Изчистен съм! Хайде кажете ми къде е? Ще работяповече.”През повечето временямада гознаете!

Когато интелектът се заплете в капана на съществото, става още по-объркано. Жителите на Хавай наричат това състояние - простете за израза - Кукай Па 'а. Някой знае ли какво означава Кукай Па'а? Означаваинтелектуален запек.

-Ами когато сте изправени пред проблемни отношения с друг човек - попита някой, - пак ли казвате, чепроблемът заразрешаване еу вас, ане удругия човек?

-Когато чувствате, че сте изправен пред изпитания с друг човек, не друг, а вие сте изправен

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 35

пред проблем! - заяви д-р Хю Лен. - Наяве е излязъл спомен и той определя действията ви. Това е всъщност изпитанието,пред което сте изправен. Не ев това, че снего есвързан друг човек.

Работил съм с хора, които са мразели съпрузите си и съпругите си. Веднъж една жена каза: „Мисля дазамина за Ню Йорк. Там ще имампо-добривъзможности.”Тогава чух Божествената сила да казва: „Къдетои даиде тази жена, проблемът й щея съпътства!”

Д-р X ю Лен обясни, че когато някой се обръща към него с молба за терапевтичен сеанс, той първо сеобръщакъм себе си,а некъм свързалия се снего човек.

Наскоро ми се обади дъщерята на 92-годишна жена. Каза ми: „От няколко седмици майка ми изпитва ужасни болки в бедрата.” Докато тя говореше е мен, аз вече се бях обърнал към Божествената сила с въпроса: Какво се случва у Мен, че съм предизвикал страданието на тази жена да се прояви? После попитах: „Как мога да разреша проблема у мен” Получих отговор и на двата въпросаи постъпих според тях.

Сигурно около седмица по-късно, жената се обади и ми каза: „Майка ми вече се чувства по- добре!” Това не означава, че проблемът не може да се повтори занапред, защото един и същи проблем може да се проявява поради множество причини. Но аз продължавам да работя със себе си а не снея.

Друг зададе въпрос за войните, които се водят на други континенти. Искаше да разбере как е отговорен за тях. Най-вечеискашеданаучи каквоправи д-р Хю Лен за тях.

-О, считам себе си за отговорен! - заяви ясно и категорично д-р Хю Лен. - Всеки ден преминавам през процес на изчистване, но не мога да кажа, че ще преминавам през процеса на изчистване и искам да се погрижа сам. Единствено Бог знае какво може да се случи. Но аз правя каквото се полагаот моя страна, а то е да изчиствам, както се чистят болници. В Хавай вече нямаме психиатрично болнично отделение за убийци. Отделението вече не съществува! Аз направих най- доброто по силите си. Може би ако бях вложил още по-голямо усърдие в изчистването, щях да постигнаощепо-добрирезултати. Аз съм човешко същество иправявсичко, което ми епо силите.

Разбрах, че умората на д-р Хю Лен нараства и долових, че вече му се иска вечерята да приключи. Беше забележителна вечер за всички присъстващи.

Но краят назабележителното изживяванене дойде със завършека на вечерята.

На следващата сутрин след вечерната лекция, неколцина души се събрахме на закуска, в това число аз, д-р Хю Лен, Елизабет Маккол (авторката на „Дао-то на конете”) И още няколко души. В обществото на д-р Хю Лен неизменно ме завладяваше душевен покой. Може би съм бил в състояние на абсолютна неограниченост. А може би не. Кой знае? По някое време ми хрумна да организирам съботно-неделен семинар и да го нарека „Уикендът на проявлението”. Как ми хрумна идеята не знам. Поне по онова време не знаех. Вече съм наясно, че е било вдъхновение, дошло от Божествената сила. Докато закусвахме обаче идеята, която не бях търсил съзнателно, ми се струваше добра.

Бях зает с проекти, пътувания, промоции, фитнес състезания и какво ли не още. Не исках допълнителна задачаза изпълнение в графика си. Положих усилия да се отърся от идеята. Реших да изчаками да видя дали нямапросто даизчезне.

Не изчезна. Три дни по-късно все още се въртеше в главата ми. От д-р Хю Лен знаех, че ако една идея не се махне след няколко изчиствания, трябва да се осъществи на дело. Затова написах най-жалкото писмо в живота си и го изпратих по електронната поща до всички адреси от базата си данни. За мое най-голямо учудване само три минути след разпращането на писмото една жена вече се беше регистрирала за събирането. Сякаш е седяла пред компютъра си и е чакала да се свържа с нея.

Останалата част от резервациите станаха също толкова лесно. Исках на събитието да присъстват 25 души. Сам си бих определил този краен брой участници, защото си знаех, че пред 25 души ще говоря по-лесно, отколкото пред 2500, пък и дотогава не бях провеждал подобен семинар. Ако трябва дасъм честен, изобщо незнаехкак да гонаправя.

Разказах на д-р Хю Лен за вдъхновениетои тревогите си.

-Съветвам тесамодане планираш - каза ми той.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 36

Но аз не мога без да планирам - отвърнах му. - Записвам си речите, отбелязвам си важните места, ползвам готови извадки на различни материали. По-сигурен съм, когато знам какво ми предстои дакажа вречта си.

-Ще се чувстваш още по-сигурен, когато се довериш на Божествената сила да се погрижи за теб - насърчи метой. - Ще преминемпрез изчистване потози проблем.

Вече бях разбрал, че според неговия начин на светоусещане, щом проблемът е станал част от неговото съществуване, това означава, че той също трябваше да извършипроцеса на изчистване. За пореден път споделяхме общо преживяване. Вашето съществуване е мое съществуване и обратно, така и ставаше. Осъзнаваме говече.

Постарах се да не планирам събитието. Поддадох се на Страха и в един момент направих наръчник, който да раздам на всеки от участниците. Но не го използвах и дори повече не го погледнах. Никой непрояви интерескъмнего.

Открих семинара сдумите:

-Не знамни най-малко каквощеправя натова събиране.

Някой серазсмя.

- Наистина - казах.- Незнам изобщокаквода говоря.Този път всички се разсмяха.

След това заразказвах за д-р Хю Лен, хоопонопоно и как твърдението „Вие създавате вашата собствена реалност” означавамногоповече,отколкотоможе даси представите.

- Щом в живота ви има някой, когото не харесвате обясних аз - вие сте създали тази реалност. Ако сте създали вашата собственареалност, тогаваи тях сте създали,

Забележителен уикенд беше. Дори днес, когато поглеждам към снимката на групата, чувствам обичта,коятосподелихме. Но аз бях в самотоначалона процеса.

Чакаше меоще много учене.

Доказателствата

За да засветите съссвоясобствена светлина, трябвада навлезете вмрака.

Деби Форд, Тъмната страна

на преследвачите на светлината

Събитията от вечерята и от семинара „Уикенда на проявлението” на мнозина им подействаха като просветление. В гази глава можете да прочетете споделените им лични разкази и така да придобиете впечатление засилата напроцесапахоопонопоно.

Разказът на Луис Грийн:

СкъпиДжо, Отново искам да ти благодаряза това, че ни събра на вечерята с д-р Хю Лен. Благодарности

и на Сюзан за вниманието към детайлите, включително и задето ми беше поръчала строго вегетарианската вечеря от Хаят. Да споделям една маса с теб и с Нериса, да ви опозная както вас двамата, така идругите наши невероятнисътрапезници сеоказаистинско удоволствие.

За мен беше истинска привилегия да седя толкова близо до д-р Хю Лен и да го слушам. Благодарен съм и за неговото съпричастие и щедростта, с която ми поднесе своите съвети и отговори на моите въпроси.

През двете седмици последвали вечерята имах множество изключителни изживявания, които е удоволствие ще споделя с теб.Едно от тях, което самне трябва да забравям, е, чед-р Хю Лен се обърна с молба към Божествената сила да бъда изчистен, за да ми помогне, така че когато и да се сетя да приложа хоопонопоно, а се сещам от време на време, да мога да получавам благодатта нанеговите молитви.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 37

Получихмолбата за разказаните от д-р Хю Лен истории веднага след каточух записа

Първото събитие, което искам да спомена, е писмото от Сюзан, която приканваше да споделим историите и отговорите, чути във вечерта с д-р Хю Лен. Любопитното е, че купих „Животът. Инструкции за употреба” и свалих твоя и този на д-р Хю Лен тр3 запис. Едва ли не тъкмо бях изслушал записа за пореден път, когато видях писмото от Сюзан в електронната си поща.

Делотоми преминавъв федерален съдбез дасе наложи разгласяване

Второто събитие може да се каже, че е невероятно. Имах да регистрирам ново дело, преди да замина за Остин, вечерта на 23 февруари. Не успях да събера всичко по него, за да го изпратя по пощата преди да замина, затова го изпратих на следващата сутрин от поща в Остин (на 24 февруари). Необяснимо как, но материалите по делото се бяха изгубили по пощата и не пристигналидо своето предназначение, зада бъдат регистрирани допонеделник, 6март.

За електронната си поща използвам услугата листсърв за прависти от целия щат. Миналия петък следобед, адвокатка от Кънектикът качила кратко резюме на регистрирано в окръг Кънейдиън, Оклахома и попитах дали колегите ми Тулса са го регистрирали. Едва не припаднах. Моето дело бешерегистрирано. Изпратих и отговор ий позвъних вкантората, за да разбера как е попаднала на моето дело. После прекарах един час в търсене из Гугъл, за да открия документациятапо делото. И следанямашеот тях.

Адвокатката ми отговори на свой ред и ми разказа, че е абонат на онлайн услуга наречена Корт-хаузхюз сървисиз, които ползвали връзки (вероятно и шпионски програми) и преглеждали правни документи и мнения от целия щат и записвали важните, съдържателните или документите от по-интереснитедела. В дясната частна уебсайта се появило обобщениеот един абзац,а аз небяхдалникаквагласност на делото.

По ирония, бащата на клиента беше идвал в кантората ми по-рано същия ден и се наложи да го уверявам, как имам всички основания да вярвам с цялото си сърце, че по делото ни ще бъде образуван процес. Умът не ми го побираше как така от хилядите дела, регистрирани всеки ден, тъкмо моето щесе окаженовина.

На уредена впоследната минутавечеря пристигат рекорденбройгости

Членувам в съвета на местния клуб на вегетарианците, чиито месечни срещи се провеждат обикновено във втората събота отмесеца. Когато спредседателяпотърсихме място за срещата ни през март, видях, че не са подадени никакви заявки. Наех се доброволно да организирам събирането. На 28 февруари, вторник, отидох до първия ресторант в списъка си, но там разбрах, че собственичката му ще отсъства от града до петък, 3 март, но щели да и оставят съобщение да се свърже смен щом сеприберев града. Товане вършеше работа.

На следващия ден, сряда, 1 март, отидох до един тайвански ресторант, който работеше едва от няколко месеца. Говорих е управителя и ги попитах ще могат ли да приготвят вечеря с вегетарианско меню. Казах му, че ако се съди по досегашните вечери, на който бях присъствал, двайсетина души са сигурни, а ако са трийсет това вече си е сигурен успех на събитието. Управителят ми каза, че могат да се справятс вечеря за толкова гости, но ми поиска сто долара депозит, за да не изпадне в затруднено положение, ако купят голямо количество храна и накрая не дойде никой. Избрах менюто, което стана невероятно: вегетарианско суши, супа, четири предястия, десерт и чай за осем долара. Управителят каза, че ще се посъветва със собственика,а аз трябваше да се погрижа за чека за депозита. На 2 март успяхме да потвърдим вечерята. Съчиних кратко обявление, което председателката да може да вземе и да го оформи като електронно писмо от клуба. Изпратих й го по електронната поща. Вечерята беше в събота, 11 март, ааз помолих заотговор на поканата допет часа следобед,четвъртък, 9март.

Обикновено председателката на клуба издава месечния бюлетин два дни преди или след първо число на месеца. Повечето от членовете получават бюлетина по електронната поща, но някои го

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 38

получават и по обикновената. Разпращаме го и до местните магазини за здравословна храна и книжарниците. Този път обаче председателката нямала време да издаде бюлетина и разпратила моето електронно писмо с обявлението за събирането в събота вечер, 5 март. Съобщенията изпратила по обикновената поща в понеделник и нямаше никакви резервации. Започнах да си мисля, че ще имаме късмет дасъберем и двайсетдуши.

Впонеделник някакви резервации все пак бяха направени. Чух се с двама души, още неколцина се обадиха във вторник, реших, че ще се съберем към тринайсет души, поне депозита да покрием. Затовапък от сряда нататък резервациите ни заляха катоникога до тогава. До краяна деня вече бяхме трийсет и седем души. Хрумна ми, че сега вече можем да се изправим пред друг проблем, позвъних на управителя и го попитах за капацитета на ресторанта. Отговорът беше: шейсет и пет места. В четвъртък получихме още потвърждения на поканата и до крайния срок вече наброявахме петдесет и петима. Кой знае колко работа не успях да свърша през този ден, понеже бях страшно развълнуван и на всеки пет минути си проверявах пощата (факторът на привличането?). Обадих се на управителя и попитах ще успеят ли да се справят с толкова гости и той ми отговори: „Разбира се”.

Вчетвъртък вечерта имах курс по кабала и се, прибрах чак след девет часа вечерта. Проверих си телефонния секретар и електронната поща и видях, че съм получил още потвърждения напоканата. Вече бяха 67.Огромният интерес започна сериозно да ме притеснява. Хрумна ми блестящата идея да проуча дали онези измежду поканените, които бяха дали по-късно отговор, не могат да дойдатна вечерята малко по-късно. В петък и събота получих още отговори на поканата.Гоститевеченаброяваха умопомрачителноточислоседемдесет ипетдуши.

Събитието се оказа изключителен успех! Не дойдоха всички, които бяха направили резервация, анеколцина сепоявиха безизобщода са отговорили на поканата (типично). Енергията

вресторанта беше страхотна, дълго преди всички гости да заемат местата си. От гостите имаше такива, които за пръв път идваха на такова събиране и то точно на вечерята в тайландския ресторант, затова останаха изключително впечатлени. Някои от старите членове на клуба, които бяха измежду първооснователите отпреди 10 години, признаха, че на тази вечеря на клуба на „Вегетарианците в Оклахома” са присъствали рекорден брой гости. Някои от гостите дойдоха на вечерята, но после трябвате да уважат с присъствието си други събития за съботната вечер. Разпределянето на местата действаше безпогрешно. Работещите в ресторанта естествено бяха много щастливи, защото за пръв път посрещаха толкова многобройна група гости.

Чудесапринаемането накола

За да отида до Остин, наех кола, не ми сещеше да подлагам на такова пътуване моята. След като направих проучване, прецених, че да наема кола за цяла седмица щеше да ми струва толкова, колкото и от сряда до понеделник. По интернет ми пратиха изгодно - предложение за наем на средна по размер кола, която по мое мнение щеше да ми е по-удобна от малка. Във фирмата за даване на коли под наем видях, че не разполагат с много автомобили. Забелязах обаче два оранжеви шевролета от новите модели в страхотен ретро стил. В офиса ми казаха, че не разполагат с коли среден размер, които да ми предложат да взема под наем. Попитах дали не мога да наема някои от новите модели шевролети и те се съгласиха, без значение, че по някаква причина тези модели бяха класифицирани като висок клас коли. Идеята да наема оранжева кола в ретро стил за пътуването до Остин много ми хареса, тъй като оранжевото е цветът на университета вТексас, който пък емоятаалма матер.

Докато излизах с колата от паркинга на фирмата си дадох сметка, че колата въпреки елегантния си външен вид, отвътре е неудобна за шофиране и с ограничена видимост. Прииска ми се да я върна. Колата обачеми трябваше, за да стигна до офиса си и да направянякои покупки. Не можех да я върна в деня па наемането й. Обадих се на фирмата и попитах дали не мога да я сменя за по-обикновена кола модел седан, но ми отговориха, че още не разполагат с кола, каквато търся и че можебина следващата сутрин ще имам по-голям късмет.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 39

Вечерта и на другата сутрин си приготвях багажа. Когато отидох до шевролета, за да си сложа в него куфара, разбрах, че една от задните врати отчетливо трака. Естествено, аз винаги отклонявам допълнителната застраховка и не бях се сетил да погледна вдлъбнатината предния ден, помислих си, че са ме преметнали. Казах си, че няма сега да започвам всичко отначало, ще задържа колата за седмица и ще видя какво ще измисля. Тръгнах по-късно, отколкото планувах, към 12,30 по обяд вчетвъртък. Пристигнах вОстин в 6,30.

Бързо стигам до късния следобедв събота, 5.00 часа,час времепреди времето, в което исках да пристигна в Хаят за вечерята с Джо и д-р Хю Лен. Прекарах много време в притеснения за вдлъбнатината и проблема, който ми създаваше. Бях в търговски център в северната част на Остин и търсех да си взема цифров апарат, не открих. Върнах се при колата и потеглих обратно за хотела си. Вече сесмрачаваше ивалешепороен дъжд.

Бях спрял и изчаквах момента да се включа в натоварена улица, когато усетих лек удар. Удариха отзад колата ми. Веднага през ума ми мина: „Боже”, първо дрънченето на задната врата, сега пък това. След един час трябваше да съм на официална вечеря, за която бях платил куверта и ми трябвашевреме да си взема души да сеоблека. На всичко отгоре седвижех в район с оживен трафикдори в събота вечер. Излязохот шевролета,а преди това сграбчихинформацията от договора за наем. На улицата към мен се приближи чернокож младеж. „Заради гумите е”, каза ми той. „Трябва да взема нови гуми за колата си. Не можах да спра навреме.” Неуместно подбрано признаниеза пред адвокат, помислих си и отговорих: „По дяволите, колата е под наем!” Заобиколихме колата, за да видим какви са пораженията по шевролета. И двамата гледахме в пълно недоумение. „Няма поражения”, каза младежът. „Няма поражения. Хвала на Бога!”, възклицаниетоми бешестранно,като се има предвид, че съм евреин. Погледнах сам и неможах да повярвам. Невероятно, той имаше право, нямаше никакви поражения. Колата изглежда беше направена от еластична пластмаса. Знаех си, че трябва да съм вбесен, но не исках да се мотая там и да правя голям проблем от нищо. Исках да се прибера в хотела. Стиснахме си ръце и всеки тръгнапо пътя си. Успях да стигнана вечерята ида споделятрапезата сДжо и Нериса.

Известно време прилагах принципите на хоопонопоно, за да разбера какво да правя с дрънченето на колата. Отказах се да правя каквото и да било до мига, в който два дни по-късно, трябваше да върна колата без никакво обезщетение. Погледнах в телефонния указател и открих сервиз, където можеха да ремонтират вдлъбнатината без да слагат боя. Мъжът в сервиза ми предложи цена от 95 долара, но щеше да му отнеме няколко часа, за да извърши ремонта. Това пък щешеда ми навлече неустойка по наемането на колата, ане искам да плащам такава. Зададох си въпроса какда постъпя и полученият отговор беше да съмчестен. Обадих сев местния офис на фирмата за коли под наем и си признах. Ако искаха да ми създават проблеми около поправката., вече знаех колко ще струва тя. Обадих се и мъжът ми каза да се погрижа за ремонта на колата, но и да я закарам, за да могат да проверят документацията си и да огледат вдлъбнатината. Казах: „добре”. Върнах колата и я паркирах на мястото за върнати коли. Дамата, която отговаряше за обслужването на клиентите започна огледа със сканиране и отчиташе показанията за шевролета. Казах й за повредата и тя ме изпрати в офиса при посредника. Намерихмъжа, скогото говорих по телефона и той въведеидентификационния номер наколата в компютъра. Второ чудо: Повредата вече беше отразена в документацията. Не носех отго- ворностза нея. Алилуя! Бях свободен!

Предложихана сестра ми работатана нейнитемечти

Една седмица след вечерята с Джо и д-р Хю Лен позвъни сестра ми. Тя е вицепрезидент на клон на много голяма и известна компания. С нея се свързал агент за търсене на квалифицирани кадри, за да разбере дали проявява интерес към работата на мечтите й, понейни думи. Не искаше да ми разкрива подробноститепо телефона. Вместо това, тя ми изпрати писмо по електронната поща с описание на работата, която й предложили от агенцията за персонал. Направо останах смаян. Само ще спомена, че става дума за фирма за маркови стоки. Само една дума - името на компанията - би била достатъчна, за да имате представа каква е работата! Няколко месеца по-

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 40

късно янаеха!

Друг разказ:

През октомври 2006 година бях на тридневен семинар, когато с помощта на съкратения вариантза изцеление на Джо успях даспра неконтролируем пристъп на плач.Неконтролируемото желание да плача ме завладяпо времена упражнение наречено „сред хора” или нещо такова. За да се научим да бъдем „сред хора”, водещият семинара раздели 74 участници на четири редици и трябваше хората от едната редица да застанат пред тези от останалите три редици и да ги гледат вочитебез да проговарят.Бях втретатаредица.

Водещият семинара извика първата редица да излезе напред, да се качи на подиума и да се изправи през аудиторията. Гледаха към нас, които седяхме на местата си. Ние също ги гледахме. После беше ред на втората редица да се качи на подиума и хората от нея застанаха на крачка от първата редица, но обърнати с лице към останалите. Трябваше да гледат хората срещу тях в продължение на три минути. След като изтекоха, помолиха участниците от втората редица да седнат по местата си. Отново участниците от първата редица застанаха на подиума и впериха поглед внас, които седяхме по местата си.

Необяснимо за мен, колкото повече се приближаваше моментът, в който трябваше да се изправя на подиума, толкова повече напрежението у мен се засилваше. Дланите ми се изпотиха и се улових, че място не мога да си намеря на стола. Поставената ни задача никак не изглеждаше сложна. Дотогава никога в живота си не се бях притеснявала да гледам непознати и близки хора в очите.Щяхда се справя.

После си спомних как по време на първия семинар на фирмата водещият сподели своите преживявания при същото упражнение. Каза, че двайсет години преди това, когато за пръв път участвал като курсист в това упражнение, коленете му така затреперали, че един от асистентите всеминара гонакарал да стисне с коленете си сакотому, зада спретропането.

Като си спомних разказа му, ми се прииска да изляза от стаята. Казах си, че трябва да продължа с упражнението, че аз вече умея много добре да гледам хората в очите! Но бях наясно, че никой нямаше погледне с добро око на моето напускане на стаята. Останах на мястото си да се обливам в пот ида севъртяна стола си.

Когато поканиха на подиума моята редица, трябваше да стоя на една крачка от другата редица и да гледам хората от нея право в очите. Мили боже! Не трябваше да гледам петдесет души в очите, трябваше да гледам само един, мина ми през ума. Заехме местата си и водещият на семинара започна да отброява нашите три минути, в които да опознаем себе си. След първите 10 секунди вечеплачехнеудържимо, сълзитеми направо селееха,а синямахи представазащо етака. Не можех да се успокоя. Всеки път щом поглеждах седящият насреща ми партньор в очите, изхлипвах. „Третаредица, моля оттеглетесе отляво”, чух аз. Казах „Благодаря” на партньораси и тръгнах към мястото си.

Какво, по дяволите, ми ставаше? Трябваше да се вслушам в съвета на вътрешния си глас, но такъв не долових! Бях съкрушена - без думи. Нищо не научих! Що за упражнение беше това? Бях объркана, притеснена и потънала в размисли за състоянието, в което изпаднах, докато упражнението продължаваше на подиума пред мен. „Трета редица, моля изправете се, завийте във вашедяснои се качете на подиума.” Ах! Пакли! Изстенахвътрешно.

Сега моята редица беше изправена лице в лице с хората, които не седяха на подиума. Този път не се разревах само защото не гледах хората, които ме гледаха. На свой ред на подиума беше поканена четвъртата редица и на крачка пред мен се изправи нов партньор. Този път стоях лицев лице с мила възрастна дама, която стеснително ми се усмихваше. „Добре, мисля, че този път ще се справя” казах си, но щом упражнението започна, сълзите ми отново потекоха. Всеки път щом погледнех партньорката си в очите, сълзите ми избликваха и аз извръщах лице. Дамата тихо се опита да ме успокои с думите, че всичко е наред. Бях смутена и объркана заради необяснимия плач,който мевръхлиташе. Водещият семинар ни подтикваше да севслушаме в себе си, вмислите

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 41

си, в онова, което искаме дапризнаем на себеси. Номоят вътрешенглас мълчеше.

Тогава изведнъж си спомних, че вместо да се вслушвам в несъществуващите си вътрешни мисли, мога да изпълня съзнанието си с мисли. Така или иначе вътрешният ми глас мълчеше. Щом изпълних съзнанието си с мисли, което беше по-добре от празнотата в него, веднага погледнах в очите партньорката си и си помислих: „Благодаря ти, съжалявам, Обичам те. Благодаря ти.” Успокоих се веднага и у себе си усетих прилив на благодарност и любов към жената, която беше насреща ми. Чувствах се по-добре и неудържимият плач беше отминал. Гледах я в очите без да плача.

За моя изненада., жената насреща ми се разплака. По страните й потекоха сълзи. Главата и едва видимо започна дасе тресе, докато ми прошепна:„Сега виеме карате да плача”. Продължих да й изпращам своите мисли: „Благодаря ти. Обичам те. Съжалявам. Моля те, прости ми. Благодаря ти.” И не спирах. После партньорката ми трябваше да слезе от сцената и аз останах изправена пред 50 душивперили преценяващите си погледив мен и моята редица. Но вече изпитвах пълен вътрешен покой и можех да гледам хората, които гледаха в мен. В действителност ги подбирах. Гледах само в тези, които ме гледаха. Чувствах се далеч по-добре! Можех да бъда саматасебе си, изправена пред непознати! Обичах всичкии им бяхмного, много благодарна.

Скоро след това упражнението приключи и семинарът продължи по програмата си, последва кратка почивка. Любезната дама, която се оказа последният ми партньор, ме потърси и двете обсъдихме случилото се. Казах й, че вероятно, без да съзнавам, съм изпитвала страх от хората. А тя ми отвърна, че почувствала някаква връзка между двете ни и че семинарът бил полезен и за нея, защото си дала сметка, че й е трудно да приема обич от останалите. Ами очевидно беше, че трябва да споделя с нея изцелителната техника, към която прибягнах, за да спра неудържимияси плач, докато двете стояхме лице в лице на подиума. Тя се разплака. Прегърнахме се и се разделихме, за да севъзползвамеотпочивката си.

Нериса Одън

По-рано тази година отрих, че моя служителка взима по-големи комисионни, отколкото беше редно. Тези комисионни се измерваха в стотици долари загуба за мен и малкото ми предприятие. Служителката отказа да поеме отговорност за действията си. Тя е работлива, но няма да си намери друга така платена работа в малкия ни град, както тази при мен. Съчувствах и, но бях и много ядосана инаранена. Вдните след като разбрах запостъпките й, можех да говоря с нея само по служебни въпроси и дори полагах усилия да я гледам. Не знаех как да постъпя. Обърнахсе към Джо исъбитията, последвали разговора ни, бяха изумителни. Благодари ми,че съм се обърнала към него. После ми каза няколко конкретни стъпки, които да изпълня, за да изчистя енергията. Първо трябваше да си дам сметка, че сама съм привлякла ситуацията, а това не беше лесно, затова пък от съществено значение за процеса. После трябваше да простя на себе си, на своята служителка и на енергията, свързана с проблема. После трябваше да си създам нови виждания за начина, по който исках да се развие ситуацията и да повтарям изцелителните думи на д-р Хю Лен: „Съжалявам, Моля те, прости ми. Обичам те.” Последствията бяха невероятни. Изпратихследното писмодо Джо след краяна целияпроцес:

Скъпи Джо, Твоите предложения се оказаха толкова уместни. След като ги прочетох, трябваше да шофи-

рам от Уимбърли до Остин и изпълних всяка стъпка, която ми беше казал да изпълня. Беше невероятно. Дадох си достатъчно време, за да разбера, че аз наистина съм привлякла ситуацията, после да простя на себе си, на своята служителка и на свързаната с проблема енергия. Създадох си нови представи и повторих феноменалния изцелителен метод от Хавай безброй пъти. Когато стигнах до Остин, сякаш отраменете ми бешепаднал цялтовар.

След като изпълних съветите на Джо, енергията у мен се промени напълно. Ядът и обидата преминаха. Направо невероятно. Отношенията между мен и моята служителка се промениха

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 42

коренно. Сюзан, ако някой ме попита дали системата работи, ще муотговоря напълно убедено, че действа!

ВикторияШейфър

Ето иразказа, предложен ни от Денис Килонски, Шривпорт,Луизиана.

Ще ви разкажа за съня, който имах през октомври 2006 г. и който е в пълно съгласие с хоопонопоно.

Всъня си видях свят без затвори, защото философията на хоопонопоно ги беше направила излишни. Простотата в посланията на хоопонопоно, споделени от д-р Хю Лен, Джо, от мен самия

иостаналите, които го практикуват чрез семинари и програми. Тези програми обучават хората, особенодецата, как дасе отнасят към себесис обич, а по този начин да се отнасят с обич и един към друг. Сънувах себе си как водя семинар след семинар, с хиляди и хиляди участници. На тези семинари вдъхновявах хората да не забравят кои са всъщност, за своята Божествена природа и какво да правят, за да бъдат такава личност, да не забравят, че истинското им призвание е да обичат.

Втози сън, видях младо момче, член на банда,който беше насочил пистолет къмдруго момче от бандата и го заплашваше с него. Заплашваното момче тъкмо беше преминало мой семинар в училището си. Той не спираше да. говори за чудото и искаше цялата група да преживее такова чудо. Нона тях имбеше омръзналои станалодосадно да слушат зачудото!

Втози семинар той си беше припомнил своята истинска същност. Споделяше своето откровение със своите приятели от бандата, които се почувстваха застрашени от посланието, от неговатапростота, заради която изглеждаше твърде измамно итвърделесно.

Разбирате ли, на семинара, който младият член на бандата беше посетил, момчето се беше качило на подиума и беше стреляло право в мен. Докато лежах на пода, а кръвта изтичаше от тялото ми и животът го напускаше, аз придърпах младежа към мен,прегърнахго и му прошепнах в ухото: „Моля те, прости ми. Обичам те.” И умрях в ръцете му, докато го прегръщах с цялата обич на която беше способно съществото ми. В този именно миг, младежът разбра посланието. Прегръщаше мъртвото ми тяло и през сълзи и хлиповеми шепнеше: „Моля те, прости ми. Обичам те.” В този миг, животът ми се върна в тялото и двамата бяхме изпълнени с красива, златиста светлина, която беше така силна, че всички посетители на семинара, всички на мили около нас можахада почувстват любовта,коятодвамата сътворихме.

С всеки човек, когото любовта докоснеше и той си дадеше сметка за съществуването й, тя набираше все по-голямамощ и се простираше все по-надалеч и все по-надалеч. Но имаше и такива, които не искаха да я видят. Младият член на бандата, за когото е тази история и който държешенасочен пистолета срещу челото на своя събрат не искашеда види любовта и да получи такава. Спасеният младеж: му казваше: „Моля те, прости ми. Обичам те”, прегърна го с обич, така сякаш прегръщаше с обич цялататъмнастранана своята природа.

И тогава чудото се случи. Двамата бяха изпълнени със златна светлина от енергията на обичта, а момчето с пистолета успя да я види и да получи отправената към него обич. Щом прие обичта и той каза на своя събрат: „Моля те, прости ми. Обичам те, братко. Моля те, прости ми”. Познайте какво се случи след това? Красивата, златна сфера от енергията на обичта, която ставаше все по-голяма и по-голяма обгърна и двамата.Златистата сфера изпълни залата и докосна всеки от членовете на бандата, които също видяха и приеха обичта. Златистата енергия на любовта заля улиците в радиус от цели мили. Нови хора я забелязваха и тя не спираше да се разпростираи разширява,докатоне обхвана цялотокълбо.

Това е Златната ера, Ерата на любовта. Затова и ние получихме този дар, наречен хоопонопоно, за да помним кои сме и че истинската ни същност е любов. Всички ние искаме простода бъдем обичани.

Какъв красив сън, нали? От историята на хоопонопоно може да излезе прекрасен филм. Мисля си за филма „Предай нататък” и за отзивите, които предизвиква по целия свят. Светът е

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 43

готов за хоопонопоно.

През седемте дни след първия „Уикенд на проявлението”, организиран от Джо Витале, не смогвах да изброя чудесата, които се случиха. Подобно на гъба, бях поел у себе си енергията, уроцитеи посланието,а резултатите, коитопостигахса проявяваха мълниеносно.

Ще разкажа за някои от моите осезаеми резултати: заля ме поток от нови клиенти. Сякаш новите договори се материализираха от въздуха. Към мен се обърнаха безчет търговски посредници.Списъкътс контактите сеутрои(в тозимиг, докато пиша, вече енараснала с300%). Потърсиха ме за няколко звездни прояви, а и не мога да насмогна с невероятните и вдъхновени идеи, които сякаш направо мипадатот безоблачното синьо небе.

Като сезамисля, допреди тримесеца бях никой всвоята област.

Събитията се случиха без усилия, без опити и без никакви мъки от моя страна. Всичко сякаш се изля върху ми в изобилие и безпрепятствено. Сега когато ме споходи вдъхновена идея, незабавно се залавям да я осъществя и съм направо смаяна от резултатите.

Често използвам хоопонопоно метода за заличаване, за да може бизнесът ми да се развива видимо и нямам търпение да разбера какъв ли ще е следващият ми замисъл, докато отново и отновосе връщамкъмбялатадъскаи изчиствам,изчиствам,изчиствам.

Благодаря ви,Джо ид-р ХюЛен!

Ваша вечно благодарна: Ейми Скот Грант

ДжойсМаккийпише:

През изминалата година животът ми се промени и влязохв нова роля:станах болногледачка. Майка ми напусна дома си, където живееше в продължение на много години и се премести по- близо до своите дъщери, отчасти и заради определени събития в нашия живот. Скоро след преместването откриха на моята майка - истинска царица майка, упорита и здрава като камък дотогава, сърдечна недостатъчност и малък тумор на белия дроб. Благодарение на някакво чудо тя избра да изживее остатъка от живота си със своитедъщери. Беше на 88 години и реши да не се подлага на лечение за рака. Лекаритени предупредиха, че скоро можеда нинапусне.

Миналия май присъствах на „Уикенда отвъд проявлението” на Джо Витале, където д-р Хю Лен споделяше своите знания и своя метод хоопонопоно. Наученото събуди интереса ми. Като слушах за постигнатите от него смайващи резултати при лечението на психично болни престъпници,когато се заелда изчистваи прояснява своя вътрешен свят, бях много впечатлена.

Вселената е толкова благонамерена, че щом ученикът е готов, тя му дава и учителя. Моментът беше напълно подходящ. През онзи уикенд основният въпрос, на който търсех отговор беше: „Как мога да съм от полза на майкаси впредсмъртнитей часове?”

Исках да покажа и да призная пред вселената, че съм сто процента отговорна за своя живот - за всичко в своя живот, включително майка ми. Затова използвах наученото, обърнах се към вътрешнияси свят инепрекъснатоизчиствах ипрояснявах.

Въздействието от тези процеси върху мен и моята майка беше изумително. Тя запази ясната си мисъл, не страдаше от болки и беше в състояние да се грижи за себе си до края. Да, имаше няколко кризи, при които й се наложи да прибегне до лекарства, осигурени от Хосписа, но все пак тя изживя тези периоди в домашни условия и без да сеналожи да постъпва в болница. Това бяха изпитания, които ни учеха как да се справим с предстоящата раздяла и мигът, в който душатаи щешеда премине отвъд.

Тя живя повече от предвиденото. Живя добре независимо от прогнозите. Всяка сутрин се събуждаше с изненада и ме поздравяваше с „Познай! Имам още един ден!” Имахме време да изкажем с думи цялата си обич една към друга и време една за друга. Разполагахме и с време да се подготвим за смъртния й час. Успях да превъзмогна страха от целия процес, в който „мама ни напуска”. Тя знаеше къде отива, знаех и аз самата. Когато настъпиха моментите, в който дишането се удава трудно,Бог се смили над нас ине изпитахме страх. Божичко, какъвдар само!

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 44

Практикуването на хоопонопоно, заедно с моите молитви, промениха начина, по който възприемам живота. Приливът на сили, който почувствах и продължавам да чувствам, е удивителен. Знанието,че мога да играя важна роля не само в своя собствен живот, но и вживота на другите ме кара непрестанно, във всеки един миг да търся Източникът на всичко живо и неживо.

Ето друг разказ:

Когато посетих „Уикенда на проявлението” през май 2006 г., все още се чувствах много нещастен и изпитвах финансови проблеми, заради провала на договор на стойност 1,2 милиона долара с могъща петролна компания по средата на преговорите. Причина за провала бяха множество вътрешни проблеми впетролнатакомпания.

На път за вкъщи и в продължение на цели дни след това повтарях „Обичам те. Съжалявам. Моля те, прости ми. Благодаря.” Два дни след като се прибрах, почувствах неразположение, започнах да кихами кашлям. Знаех,че тялото ми се освобождава отнатрупанотонапрежение.

Скоро след това със специалистпо маркетинг имахме задълбочен разговор и по времена този разговор усетих как в тялото ми и изобщо в цялото ми отношение към създалата се ситуация с петролната компания настъпва промяна. Специалистът по маркетинг попита каква е най- голямата сума пари, която ми е платена от клиент за една година, за да помогна на клиентът да намали трудноститена работното място.

Отговорих му „600 000 долара” и тогава той каза: „Уенди, ти вече си успяла. Такава сума можеш да използваш, за да съградиш цяла империя. Колко души могат да твърдят подобно нещо? "Само за един миг успях да видя вместо лошата, добрата страна в ситуацията. Вместо непрестанно да мисля за онези 200 000 долара, които не получих от петролната компания, видях стойността на600 000долара, които вечеми бяха платили.

Разбрах, че като съсредоточих мислите са върху положителните последствия от провала цялото ми ожесточение утихна и в ума ми веднага нахлуха нови идеи. Появи се светлина и застинах в страхопочитание от нещо неимоверно важно, което се беше случило в мен. Сякаш бях обляна всветлина,която струеше от тялото ми.

Цели две години се чувствах жертва и изпитвах гняв към хората в компанията, чиито действиябяха довели до неуспеха,а в един мигвече им благодарях.

Скоро след това ме заболя левия крак. Не разбирах защо и какво се случва. Опитах всичко: масажи, упражнения за разтягане, топли бани. Посетих един китайски лекар, който практикуваше традиционната китайска медицина. Лекарят „прочете” тялото ми и ми каза, че съм била под огромно напрежение и че болката била свързана с меридиана на жлъчния мехур - меридиана нагнева.

Енергията била блокирана и това пораждало болката. Предписа ми четири манипулации за освобождаванена блокираниягняви болкатаизчезна.

Тялото ми беше понесло гнева, който таях към голямата петролната компания и когато отношениетоми къмслучилото сепромени иостаналият блокиран в тялото мигняв сепромени!

Месеци след случката, разбрах, че човекът в петролната компания, който беше инструктиран да прекрати договора с мен, отказал да нарани друг човек и напуснал работата си. Отделътбил разформиран иуслугите, коитопредлагах, били прехвърлени надруг отдел.

Изчиствайки се, енергията беше отворила възможност за мен да довърша своята електронна книга и да създам нов уебсайт. Създаването на моята електронна книга породи възможности, за които не ми беше и хрумвало.

За мен беше като приказен сън да обучавам хоратакак да преодолеят болката от работата с компютър. Получих възможността да бъда ергономист за три известни уебсайта (досега), да отговарям на въпроси за ергономията, да продавам електронни книги, да предлагам интернет услугии другипрограми.

Създалите своя екип компании ме търсят за консултации за своите служители, за да ги

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 45

обучавам как да надмогнат болката. Договорите са малки и краткосрочни, затова имам време да развивам всички новиидеи,които непрестанно ми хрумват.

При това в момента преподавам Закона на привличането, като лицензиран и сертифициран преподавател.

Просветлението, което преживях скоро след „Уикенда на проявлението”, несъмнено е свързан с хоопонопоно. Методът ми помогна да разчистя старото и да отворя място за новото. Друго обяснение няма.

Уенди Йънг

Следващразказ:

Като интервенционист едно от най-сериозните препятствия, които помагам на своите клиентида преодолеят или данадмогнат е„драмата”.

В „Селестинското пророчество” на Джеймс Редфийлд, понятието „властническа драма” е определено така: „Трябва да сме готови да осъзнаем своя собствен начин да контролираме другите. Не забравяйте, че четвъртото откровение разкрива, че човешките същества открай време са страдали от недостиг на енергия и са търсили начин на контролират околните, за да получат енергията, която протича между хората.” Прилагането на това понятие в един по интервеционистки модел помогнана моята собствена техника дапридобиеинтуитивни качества, които бяха от полза в случаите, в които клиентите бяха объркани по отношение на своите цели или резултатитеот действията си.

За хоопонопоно научих първо от Джо Витале, възможно е той е да не го знае. Така че от една страна разполагам с понятието за драмата или властническите драми и като интервенционист имам нужда от средство за постигането на баланс, за да мога не само да разбирам своя клиент, но и да помагам на клиента си да възстанови контрола над своите способности.

„Връщане към състоянието на абсолютната неограниченост” беше балансиращото средство, което не бях напълно осмислил преди д-р Витале да ме въведе в света на д-р Хю Лен. В западната култура, най-вече в Съединените щати, основното течение на културата е насочено към моментално и мигновено задоволяване на полуделия свят на потреблението, в който живеем. Не може да има по-подходяща фраза от „От абсолютната нула до 100 км/ч”, с която да опишем емоционалнотодвижение назависимия отконсумациятасвят.

Хоопонопоно ми помогна да разбера, че изцелението и истинското удовлетворениеидват при движениеот„100 до абсолютнатанула”. Множество метафизичниконцепции се градятна поня- тието за „отделяне”, но така и не можах да го осмисля като ясно и подходящо понятие. На мо- менти опитите да се постигне пълно отделяне изглеждаха глуповати, Сега обаче с идеята за връщането към състоянието на абсолютната неограниченост, наистина съм в състояние да схвана динамичното отделяне, достигането на състоянието на абсолютната неограниченост и начина,по който да го постигна.

Изминали са десет месеца от щастливата за мен среща с д-р Хю Лен и разговорътму с Джо Витале в залата е панорамен изглед към река Колорадо, на върха на хотел Хаят. Във вътрешния ми свят са настъпили значителни промени, променил се е и животът на семейството ми. Изведнъж в живота на моите родители и на родителите на съпругата ми настъпиха големи промени в обичайния им стереотип. Оказа се, че осъществяват голяма част от своите мечти. Родителите на съпругата ми купиха къща за половин милион долара, в която да се оттеглят след пенсионирането си. Къщата се намира в едно от най-спокойните места, които познавач (малко по-надолу от къщата на Джо). Майка ми премина през физически и емоционални перипетии, докато накрая се омъжи повторно и в новата си връзка на зряла жена е много щастлива. Преживях драстична промяна в източника на доходите си, който не ми позволяваше да развия и разгърна най-силните си способности. Баща ми (който е на 72 години) най-после се отказа от ра- ботата си, която му носеше доходи, но го принуждавашеи да пътува от Хюстън до Прудхоу Бей,

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 46

Аляска (по на север от него има още само четири града) на. всеки шест седмици. Един от най- старите ми приятели промени из основи добре уредения си живот и се пресели в Остин, където в моментаизгражда своя собствена компанияи води напълно различен начинна живот. Зетми най- накрая се премества да живее в свое собствено жилище. Балдъзата ми и нейният съпруг се преместват да живеят от предградията в своя прекрасна къща. Кръщелницата ми, която тази година влезе в гимназията, вече участва в телевизионен сериал, излъчван в най-гледаното време и за ролята си получи номинация за награда. Майка й наскоро получи най-доброто в своя живот и най-изгодно делово предложение. Всички тези промени започнаха и дадоха резултат след февруари, 2006 година, когато за пръв път чух за хоопонопоно. Внезапно всекидневието ми се изпълни с многоцветнии забавни преживявания, след последните17 сериознии мрачни години.

Животъте навик, затова започвамда привиквамкъм един добър живот.

В никакъв случай не съм експерт по хоопонопоно. Все още методът е нов за мен и не мога да предвидя, накъде ще насочи потока на моя живот. Благодарен съм на д-р Витале, че разкри на света хоопонопоно чрез представянето, което д-р Хю Леи направи само преди няколко кратки месеца. Било в личния ми живот, който споделям с красивата си съпруга или в моя делови живот, постигането на състоянието на абсолютната неограниченост, сто процентната отговорност, извинението и прошката са могъщи възможности, които имат невероятен ефект върху моя живот.Благодаря ви, Джо,благодаря ви, д-р ХюЛен.

Брус Бърнс

СкъпиДжо,

Исках да ти благодаря от цялото си сърце за това, че доведе д-р Хю Лен в Остин. Вечерята беше прекрасна. Наученото по време на събитието ме изпълни с ново разбиране за живота и начина, по който вселенските закони направляват нашето тяло и щастието ни. Моля, позволете ми да виразкажа подробно.

Най-напред, искам да кажа, че със сигурност далеч не съм експерт в прилагането на хоопонопоно. Затова моля да ми простите, ако твърде много се впускам в тълкуване на споделеното познание, но ще ви разкажа какво успях аз да си „открадна”, след тази една- единствена вечер.

Д-р Хю Лен говори дълго по тема, която е много скъпа на сърцето ми - изкуството на достигането на абсолютната нула. В действителност, това изглеждае основополагащ принцип в хоопонопоно. От дълги години съм експерт по бойни изкуства и преподавател по ки гонг, затова гледамна способността за изчистване и изпразване, на съзнанието (достиганетона нулата) като на един от най-великите дарове, познатина човечеството.

Д-р Хю Лен ни напомни колко важно е да живеем с отворени възприятия, да прочистваме вътрешните си реакции, да достигаме нулата. Напълно споделям вижданията му за живота и безкрайно се вълнувам от срещата си с друго човешко същество на тази планета, което споделя принципите, които безкрайно почитам.

В изкуството и практикуването на ки гонг (упражнение за вътрешната енергия в бойното изкуство) има изключително специфичен начин на дишане и циркулиране на вътрешната телесна енергия. Древните майстори на бойните изкуства са открили, че съществуват универсални закони, които действат в телата ни и че когато се научим да направляваме вътрешната си енергия по принципа на кръговрата, можем да изградим високи нива на вибрации на здравето и значително да разширим съзнанието си. Процесътчесто енаричан„микрокосмическаорбита”.

(Казано с основни понятия - ние вдишваме и насочваме жизнената си енергия с дъха си навътре в тялото към по-ниската област на корема - областта е известна като Дан Тиен). След това насочваме енергията си нагоре по гръбначния стълб и накрая обратно към предната част. Този непрекъснато протичащ процес създава микрокосмическата орбита в нашата телесна енергия, подобрява здравето ни и нашето съзнание.) Когато д-р Хю Леи използва схема, за да обясни хоопонопоно и показа как общуването и съзнанието между хората най-добре тече в кръг,

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 47

бях поразен от приликата на тази идея с микрокосмическата орбита. В действителност беше безкрайно вълнуващо да разбера как вселената използва кръговото движение по начин, който не бях сипредставялдотогава.

С помощта на диаграмата, която той нарисува, най-после разбрах, че през по-голямата, част от времетоние се опитвамеда изградим отношения схората на двупосочен, линеен принцип. Ние говорим един на друг, ние спорим, преговаряме, размахваме пръст и така нататък и всичко това сеслучва в една хоризонтала.

Видях и как чрез движение в напълно различна посока, бихме могли да осъществим най- голямата промяна и най-дълбоката връзка с друго човешко същество- и тази посока бешекръгът. За мен, диаграмата на д-р Хю Лен показа, че като първо достигнем състоянието на нулата - долу под съзнателния слой на разума - можем да освободим реакциите си и зависимостите си към онова, което възприемаме. След това мажем да започнем да се издигаме към състоянието на свръхсъзнание и накрая да се потопим в Божественото съзнание. Божествената сила може да пренесенеусетно нашия чист и изпълнен с любов стремеж: към друга личност през заднатаврата на тяхното съзнание, катоосигури чиста и не-филтрирана връзка и отношение.

Мога само да кажа, че действа както нищо друго дотогава. Например, предишната седмица имах делова среща и човекът от другата страна на масата имаше желание, което по начало ми се стори непочтено и себично. Усетих как в себе си се стреснах, припомних си диаграмата и ползата от кръговото движение, затова реших да прекратя спора и просто да оставя нещата както са.

Първо се свързах с дишането си и стигнах донулата. Вътрешно усетих как съзнанието ми се прояснява (точно както при упражнението от ки гонг, което вече описах) и нагласата ми веднага се промени. Ако бях дализказ наобзелите ме вътрешночувства, тотогава щях дакажа:„Обичам те и те подкрепям. Моля те, прости ми, че бяхрязък с теб. Какво да направя, за да се почувстваш сигурен и да помогна и на двама ни да получим онова, което искаме?” След това се случи нещо удивително: Моят приятел (вече не гледах на човека, като на свой враг и заплаха за мен) претърпя промяна, стана по-откровен и възприемчив, сякаш беше престанал да воюва в някакъв вътрешен конфликт. До 15 минути бяхме намерили разрешение на предишната ни дилема, удовлетворяващо и за двамани решение - и то такова, каквото никога не бихнамерилпри предишното състояниена своетосъзнание.

Докато тайните на живота се разкриват, човек започва да вижда как всичко е свързано, всичко се ръководи от универсалните закони, а един от тези закони е кръгът. Във филма „Тайната” помня, че казвате: „Искам да добавя, че вселената обича бързите.” Бих добавил, че вселената обича и кръговете, и че животът несъмнено протича по-гладко, когато човек знае в каква посока иска даизбере кръга.

Затова ви благодаря отново, Джо. Диаграмата, която използва д-р Хю Лен, за да обясни хоопонопоно беше изключително полезна. Като видях процеса, описан с диаграма преживях невероятно вътрешно просветление и открих прекрасно средство, на което да се опра, когато полагамусилия при освобождаването и когато отвръщам на дадени ситуации от състоянието на абсолютнатанеограниченост.

Сърдечно ваш, Ник „Тристан " Тръскот, сенсей

Всеки ден след „Уикенда на проявлението” през май казвам: „Обичам те, съжалявам, прости ми, благодаря.”

Не се е случило нищо кой знае какво, което да бъде подробно обмисляно, каталогизирано, посрещнато саплодисменти,тъй като днесводяпрекрасен живот.

Разбира се, искам огромно богатство, за да могабез притеснения да посещавам дъщерите си и семейството си в Куинсланд и брат си в Париж, и да заведа съпруга си на мечтаното от него пътешествие с влак. Бих желала романите ми да намерят читатели из цял свят. Но сбъдването

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 48

на тези желания би билонезначителендар е сравнение с всичко, което имамвече.

Невидимата промяна е невероятна. Когато казвам: „Съжалявам”, наистина се чувствам отговорна за всичко, което е в съзнанието ми в този момент. Вече не мога да отделям себе си от хората,коитоне са съгласни с мен.

Никогане съмсе чувствала толкова свързанас другите.

Съжалявам за онова, което правя в Ирак, например. Мразя да се обаждам, но се обаждам на номера из целия щат,за дапроменя онова, което правя вИрак. Товаме изцелява.

Тъй като чувствам, че съм получила опрощение, аз съм иблагодарна.

Миг безелектричество на пътя

Привечер - внезапна тишина Стихналото електрическото жужене. Може така даочовечава Наелектризирано съмжива

В стаята миняма ток Няма и вкъщите Нагореи надолу по улицата

Нищо несе чува за идването натока

Къпахме се въввана сгореща вода Вечеряхме навън с винои сирене

Иразговаряхме с приглушени гласове

ИГЛЕДАХМЕ ЗВЕЗДИТЕ

Няма ток по пътя В Аройо, Калифорния, няма ток

Съвсемнеобичайно,истински лукс Не е като в Бъфало,не екато вБагдад

Евелин Коул Писателката със здравразум

След като научих за хоопонопоно от д-р Хю Лен и д-р Витале, проумях, че бизнесът ми се нуждае от непрестанно изчистване. Когато прочиствам и се връщамкъм нулата, бизнесът върви безпрепятствено. Изчиствам непрестанно и непрекъснато се връщам към нулата. Д-р Хю Лен ме научи как даго правя.

Заведохсвоя колежка да се срещне с д-р Хю Лен и д-р Витале и открихме толкова общи неща по между си, че още същата вечер излязохме на среща. Осем месеца по-късно сме по-влюбени от когато и да било. Ключът е човек да е с хора, с които споделя общи възгледи, да прощава и да преобразува. Благодаря ви, д-р Хю Лен и д-р Витале, че разказахте пред по-голяма публика за хоопонопоно. Благодаря вии че сеоказахте идеалният повод за срещас любовтана свояживот.

Крис „Благоденстващия” Стюарт

След месеците прекарани с шоуто, пътуването до Остин приличаше на ваканция. Напускането на Хюстън беше повече от 24-часова почивка от цялата онази обсебваща среда, каквато е тръгналата на турне продукция. Имаше стечение на обстоятелствата в една нощ на преосмисляне, която щеше да промени хода на живота ми дори преди официалната вечеря за представянетона хоопонопоно, която организираше д-р ДжоВитале.

Много месеци бяха изминали откакто бях чула една от презентациите на д-р Хю Лен за хоопонопоно - година и половина, ако трябва да сме точни. Макар дотогава да не бях срещала

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 49

Джо Витале, хранех към него огромна благодарност, затова че е довел Ихалекала на място, къдетоможехда пристигна сколаи така даучаствамв събитиетов Остин.

Докато през прозореца ми бързо се сменяха пейзажите и гледките от малките грачета на Тексас по пътя към Остин, мислите ми отлетяха към други хоопонопоно представяния и в ума ми изплуваха забравени факти. Върнах се назад към първия път, в който слушах Ихалекала и тръпките, които полазиха по гърба ми, докато той четеше Началната молитва на езика на коренните жители наХавай. Спомних си какподписахдоговор за книгадве седмици след първиями курс по хоопонопоно, едва ли не беше достатъчно само да се появя на събирането на издателите, да поговоря там и да оставя визитката си. След два дни позвъни издател и ме помоли да предложа идеиза книга, която подготвяли.До краяна месецаимахдоговор.

Приближавах се до Остин, а мислите ми се върнаха към момента преди половин година, когато един ветеринар в Монреал ми съобщи тъжната новина, че любимата ми котка Майя има чревен лимфом. Дори беше под въпрос дали щеше да живее достатъчно, за да дочака момента, в който да я прибера от клиниката. Когато пуснаха Майа, ветеринарят беше на мнение, че с малко късмет, ще имам няколко седмици, в които да се сбогувам с нея. Обадих се на Ихалекала за помощ и за специално изчистване, метод, с който да изчистя всичко, което скъпата ми животинка беше взело от мен. От поставянето на диагнозата на Майа измина година и три месеца. В онзи миг, в който бях готова за приближаващата и кончина, дори не можех да си представя, че много месеци след това и след многоизминати милитя всеоще ще е сменна турнето.

Да се срещна пак с Ихалекала в Остин беше като да се покажа на повърхността след като съм стояла под водата - изживяване от типа „завръщане обратно в света”. Макар да беше и непосредствено потапяне в най-издълбоко променящата живота практика, която бях упражнявала след 25 години посвещаваме на всякакви духовни практики от будизъм, традиционни келтски духовни обреди, традиционна психотерапия, анализ на сънищата (в който бях добра), работа сенергиите,и доримагьосничество.

И ето ме в Остин, отново изправена пред хоопонопоно - философия, традиция, която образно изчиства плоскостта от практики, процедури и без крайните аналитични дейности, които усърдно изучавахс години пред него - всичко това в желанието си да разбера, да се изцеля и да живея съдбата си, в името на която ми е бил даден живот. Признавам си, че част от мен искаше да се втурна сред онези, които дотогава не се бяха сблъсквали с хоопонопоно и да им кажа: „Аз вече го практикувам”, но започнах да изчиствам и тогава глупавият импулс (спомени) се разсея.

Още преди д-р Витале да представи Ихалекала в онази вечер, получихпросветление, което ме връхлетя като мълния и ме накара да подскоча от масата, на която седях и да изтичам към дамската тоалетна, сподавила сълзите си. В онзи момент в Остин, в една зала с панорамен изглед над търговската част от града, хоопонопоно беше завладяло съществото ми, имах прозрение и разбрах, че вече не искам да участвам в турне, в каквото и да било турне. След шест седмици двете с Майа се отправихме на запад към Лос Анджелис, където ни чакаше нов дом в Топанага кейниън. Възможността да се заселим в новата ни къща беше изникнала на хоризонта точно на време запристигането ни,когаточовекът, който възнамерявалда янаеме,внезапно се отказал.

Изминаха нови седем месеца и миналата седмица тъкмо когато се колебаех относно друга значима промяна, прочетох написана от Ихалекала фраза: „Нулата е нашият дом.” Изчистих и прекрачих ръба, като избрах ново съществуване, сякаш съм била вече сигурна в него и вече мога да кажа, чене съм сепровалила.

Благодаря за възможността да споделя промените, откровенията и размислите за хоопонопоно, коитоме завладяхана пътза Остин през февруари.

МОМ, Елизабет Кей Маккол

Преди да усвоя и да започна да прилагам метода, преживявах трудности в много области на

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 50

живота: имах съпруг, който нямашедоверие в мен и в способносттами да създам процъфтяваща практика, практика, която да е много повече от успешна, чувствах се изоставена при следването на по-важнимечти ицели.

През уикенда с Джо, когато усвоих метода, се срещнах с млада жена, която имаше подобни на моите интереси и цели и двете се споразумяхме за делово сътрудничество. Общата ни работа се оказа изключително успешна и превърна вяло вървящия ми бизнес в процъфтяващ само за два месеца. Сега работим по следващия ни проект. Чувствам се така сякаш сме близки приятелки от години, а не от няколко месеца. Най-важната и най-значима промяна е, че още преди успеха на бизнеса ми, връзката ми с моя съпруг се промени само за няколко седмици. Използвам метода винаги когато усещах неразбирателство във връзката си и изведнъж се оказа, че съпругът ми препрочита електронните ми книги, задава ми въпроси за тях и споделя с мен собствените си преживявания. Той започна да поема повече отговорност в работата си и преоткри у себе си своетодостойнствои себеуважение, коетооказаосезаемо влияниевърхуотношениятани!

Изпитвам непоклатима вяра и увереност в своите способности и всичко, което се разкрива във вътрешния ми свят, докато по няколко минути на ден използвам несложния метод на хоопонопоно.

Благодаря ви! Кари Кинг

Авторна „Жарката спалня” Създателка на„Пространствата на радостта”

Хоопонопоноима действиеи назад въввремето:

Обичам животните. Безкрайно.

И не мее грижа само за моите животни - обичам всички животни. Предигодини мой приятел ме включи всайтаза спасяване наживотните.

Можете да осигурите средства за храната на животните в резерватите, като посетите сайта и изберете бутона „Нахранете животно в беда”. Всяко кликване осигурява шест купички храна за гладуващото животно. Само едно кликване на ден е достатъчно, да се случи промяната. Посещавам сайта отпет години без да пропусна нитоединден.

Една събота сутрин, разчиствах писмата от електронната си поща и изпитвах удовлетворение, че съвестно изпълнявам своите задължения към счита като „осигурявам прехрана за животните в беда”. Случайно погледътми попадна на снимка публикувана от един от спонсорите на сайта.

На снимката имаше животно, което се опитваше да прегризе преградите на клетката си. Изглеждаше толкова болно и измършавяло, че дори гъстата му козина не скриваше страданието му. Всъщност изглеждаше така измъчено, че дорине успяхда познаящо за животинка беше! Дали не беше мече? Или миеща мечка? Честно, не бях сигурна. Истината е, че дори не исках да се вглеждам по-отблизо в снимката. У мен говореше, страхът, че само ще си спомня колко много болка съществува по света и колко съм безсилна в това отношение. От друга страна, знам много добре,че стига даизвърна поглед и веднага щях да сепочувствам по-добре.

Усещах, че тази покруса трябва да намери някаква утеха. Направо чувах как животинчето ме зове, моли ме да се пробудя и да му обърна внимание. Когато погледнах по-отблизо, за свой ужас разбрах, че на снимката виждам пленени мечки, държани в клетките си в продължение на десеткигодини.

Мечките живеят в клетки, толкова тесни, че едва могат да се движат, за да се източва от тях жлъчка. Жлъчката изтича от прорез в коремната стена на животното към жлъчния мехур, където се натрупва след като е била секретирана от черния дроб през чернодробния канал. В прореза се вмъкватубичка, за дасъбира жлъчката или пък металнапръчка сезакрепвакъм жлъчния мехур и по

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 51

нея се стича жлъчката, която се събира в съд. Два пъти на ден се източват между10 и 20 милилитра жлъчка от една мечка. Световната организация за защита на животните съобщава, че при източването на жлъчката, инспекторите са виждали мечките да стенат, да удрят главите си в решетките на клетките си и дори да си прегризват лапите. Смъртността е между 50 и 60 процента. Когато след няколко години организмът на мечката престане да произвежда жлъчка, животното се премества в друга клетка, където или го оставят да умре от глад или го убиват заради лапите и жлъчния мехур. Мечителапи сесчитат за голямделикатес.

Стомахът ми се преобърна, коленете ми се разтрепериха от завладелия ме гняв към тези неграмотни бракониери. Трябваше да напрегна цялата си воля, за да си припомня, че възмущението и обвиненията изобщо не променят човек и че благодарение на д-р Джо и д-р Хю Лен, вече разполагам с много по-добро средство, което да използвам: хоопонопоно. Започнах да си повтарям „Съжалявам. Моля, прости ми. Обичам те. Благодаря ти.” Повтарях мантрата постоянно и непрекъснато, представях си как сърцата на стопаните на мечките се изпълват с любов, разбиране и съчувствие. Виждах в мислите си как биват обвити в ,,сфери от светлина”, когато информацията преминаваше от мен към тях и те сами започваха да я разбират и възприемат. След катосъзнанието им сеизвисяваше до по-високониво и заради кръвта по ръцете, заради която сами си бяха виновни, представях си как падат на колене в истинска агония - искат умоляватБог и мечките дапроявят благост ида им простят замъченията и страданието, които са причинили на тези красиви създания. После ги виждах как освобождават мечките и им осигуряват лекарства, грижи и лечението, от което те така отчаяно са имали нужда и най- накрая ги пускат на свобода. Мнозина от вас не знаят (както самата аз не знаех), че мечата жлъчка се използва от векове. В наши дни се използва при производството на вино, шампанско и в медицината. Най-важната причина в тази трагедия в наши дни не се корени единствено в използването и като лек - насочих изчистването, което прилагах, назад през времето, през вековете. От изцеление сенуждаеха стотици години на страдание.

Това преживяване ме съсипа. В онзи ден цели часове не можех да се съсредоточа върху нищо друго и само повтарях:„Съжалявам.Моля те, прости ми.Благодаряти. Обичам те.”

Неимоверната тежест на това световно страдание не можеше да се избегне, нито да се загърби. Цялото ми същество беше обхванато от терзанието. Скърбях. Сякаш сама бях пленила онези мечета исамадържахключаза техния затвор.

Веднъж седмично със съпруга ми имаме уговорка за „среща”. В онзи ден, той ме покани да отидем на кино. Изпитвах огромна мъка и не ми се ходеше на кино. Но знаех, че няма да има никаква полза, ако кажа: „Не, благодаря. Наистина не ми е до кино. Измъчвам се заради мечките.”

Продължих да работя в себе си и да изчиствам, съгласих се двамата със съпруга ми да излезем на кино. Гледахме „16 пресечки” с Брус Уилис. Дори не предполагах колко е свързана темата на филма с личните ми преживявания. Основната идея на филма беше, че „хората могат да сепроменят.”

През цялата прожекцияупражняваххоопонопоно. В един кадър на заден план видях автобус с рекламае мече инадпис „Изпратетелюбов”.

От преминатото обучение знаех, че съм имала „буден сън”. Настоящите ми учители биха казали „продължавай с това, което правиш. На прав път си!” Това ли е начинът, по който вселената ниговори? Иска ми се да етака.

И още веднъж ми беше напомнено, че стопаните на мечките нямат нужда от моягняв, за да се променят; те имат нужда от обичта ми. Мечките се нуждаеха от моята обич. Светът се нуждае от нашата любов. Любовта променя хората и то без изключения. Изпращането на любов към опасна, отблъскваща или болезнена ситуация е единственото, което можем да сторим, ако търсим изцеление без драми и с трайна промяна. Не винаги е лесно да се направи, но тук се крие отговорът на проблема: любовта.

Свръхчувствителността ми започна да се уталожва, денят премина във вечер, повдигането,

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 52

терзанието, вината, страданието и мъката, които ме владееха преди това най-после бяха започнали да утихват. Все пак не спирах да упражнявам хоопонопонов остатъка от деня, докато не заспах.

Не след дълго се случи така, че един ден минавах покрай телевизора и чух новинарски акцент за спасяването на мечки. Дълбоко в себе си знаех, че тази новина е предназначена за мен - че съм получи ш потвърждение как ние наистина можем да променяме положението в всяка част в света, без значение къде живеем. И че можем да осъществяваме тачи промяна, докато хапваме пуканкии гледаме филм.

Благодаря ви, д-р Джо и д-р Хю Лен. Благодаря н на онези преди вас, които са донесли в живота ни посланиетона хоопонопоно, за да можем да се пробудим и да предадем познанието, че имаме сила да изцеляваме света и да променяме хода на събитията. Работата ни тук е едва в своетоначало.

Моля,нека никогада не забравяме,че трябва: Никогода ненараняваме.

Всичкода обичаме. Всекида обичаме.

Хоопонопоно надделява надвремето...

Сюзан Върне

Най-накрая открих лекза астмата, скоято се боря цял живот

Една изпълнена с тайнственост вечер след 50 години страдание, причинено от астмата и алергиите, болестта внезапнои магическиизчезна. Последният йден беше 25 февруари 2006.

По-рано същия ден, докато си почивах на обяд в един ресторант в Остин, нещо в мен трепна. Почувствах се изключително необичайно, сякаш се случва нещо и по някакъв начин ми влияе. Заля ме вълна от любов, а след това продължих с обеда си. Онази вечер в хотела някакво електричество изпълваше въздуха в залата - необяснимо пулсиращо вълнение. Д-р Хю Лен, който изнасяше лекцията, дойде и седна па моята маса. По време на вечерята разказах за един от пристъпите сина астма, после тойизползва чутото отмен заначало наречта си.

Познавах изцелителния метод хуна, произхождащ от Хавай, но не и подхода за изцеление и опрощение и философията на това изцеление, които той по-късно разясни обстойно. Д-р Хю Лен каза, че е извършил изчистване на всеки от нас с цел добрия резултат от срещата, като е прочитал всяко име, получавал е яснота и е установявал единство с нас. Постигнал го е, като е изразявал любов към всеки от гостите, молил еза опрощение за своите съзнателни и несъзнателни погрешни постъпки, извършени в миналото или настоящето от него самия или от неговите предци към нас и нашите прадеди, чак до началото на времето и зараждането на живота. Боже! Това е изключително мащабно изчистване - за да можем и той и ние да се върнем към установяването на истинска връзкав и сБожественатасила.

На следващия ден се случи чудото. Срещнах се със своя наставник (от менторската програма на Джо Витале) и неговата съпруга за обяд. Дотогава не се бяхме срещали лично, тъй като живеех извън града. Трябваше да извървя няколко пресечки до ресторанта, когато си дадох сметка, че не съм усетил нужда от инхалатор през цялото време докато вървя пеша. Беше необичайно и първият знак за чудото. Наставникът ми и неговата съпруга отбелязаха колко далече съм паркирал,а аз имотвърнах, чемай вече нямам астма, чеизглежда съмоздравял.

По-късно същата вечер имах удоволствието да вечерям с д-р Хю Лен, обсъдихме изцелителния метод хоопонопоно, за изцелението ми от астмата и как вече мога да помагам на други, които имат същото страдание.Той ми каза и колко е важно да пия много вода преди всяко хранене, за да отстранятоксините,както ида премахна бъркотията вдомаси.Хм!

Положението ставаше все по-добро. Изминаха шест месеца и дори когато се разболях от бронхит, успях да се справя без лекарства. Не се задушавах и не използвах инхалатор, нито каквото и да е лекарство срещу астма. От онзи момент вкъщи има котки, кучета и птици по цели

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 53

часове и не съм получавал нито астматични пристъпи, нито съм ползвал инхалатор. Дробовете ми сачисти,дишам дълбоко ис пълни гърди, което мисе случваза пръв път.Невероятно!

Д-р Хю Лен, макар че вие самият не наричате случилото се изцеление, нито се считате за изцелител и бихте казал, че вселената и моята душа са извършили изцелението, аз ви благодаря! Благодаря и на д-р Джо Витале, който сподели с нас познанството си с д-р Хю Лен в една вълшебна и пълна сизцеление вечер! Благодарносттами е безкрайна!

МартаСний

Следващразказ:

Един ирландец откриваАлоха

Преди десет години се посветих на себепознание чрез хоопонопоно. Попаднах на този идващ от Хавай метод за разрешаване на проблемни ситуации след години, прекарани в изучаване на азиатски лечебни системи, бойни изкуства и енергийна работа. Преминах през невероятни изпитания, за да постигна онова, което се нарича просветление. Като истински ирландец първо искам с око да видя и с ръка да пипна и тогава хващам вяра (искам да кажа, че предпочитам да видя резултатите пред мъглявината на думите). Израсъл съм в южната част на Бостън, Масачузетс (населена от корави като камък, ирландски работници част на града, където изстрелите и полицейските сирени бяха толкова обичайни звуци, колкото са птичите песни в центъра на града), там нямаше много възможности човек да се докосне до метафизични фило- софии за вселената. Затова когато се появи възможност да присъствам на безплатна лекция, сграбчих удалата се възможностда изпробвам този идващ отХавайподход към живота.

Изживях нещо изключително необичайно. Много системи използват и движат енергията (както се движат фигури по шахматна дъска). Хоопонопоно, обаче, ми разкри как да заличавам отрицателните елементи, които намират своето проявление като проблемни ситуации във вътрешния ми свят (и така всички шахматни фигури се преместват вкупом). У мен, слабо казано, се събуди любопитството. Много от понятията преминахапрез съзнаниетоми, тъйкато идеите в тях бяха нови за мен. Но в края на лекцията бях намислил вече да използвам безплатно разкритите ни две средства, колкото се може по-често през деня и по време на сеансите ми за масаж,за даоткриядоказателството,че методът действа.

Преди ходех на Туй На, форма на традиционния лечебен китайски масаж, и с времето отношението ми към различните изцелителни техники се промени. Преди да използвам средствата, имах своята система от схващания за проблемите, които съществуват у човека. Тези схващания бяха формиранипод влияниетона азиатските ученияза меридианите и енергията. Когато обаче използвах хоопонопоно средствата, докато работех върху области, които нямаха никаква връзка с доверените ми от клиента проблеми, осъзнах, че схващанията за причината и начина на промените се променят и влизат в разрез с предишното ми обучение. Когато ги използвах, клиентите съобщаваха за настъпили почти веднага резултати по най-различни проблеми. Няма нужда да споменавам, че започнах да се боря със схващанията си и да добивам по- всеобхватна представа за това хавайско изкуство, което започваше да разкрива своя потенциал. На следващата пролет, преминах през пълен курс на обучение и започнах пълноценно да прилагам неговитесредства и методи.

Един ден ми се обади стара клиентка, която ще нарека Джей. Джей е психолог. Тя ме помоли да се срещна с нейна пациентка, за която Джей много се тревожеше (ще я нарека Еф). Клиничната диагноза на Еф беше биполарно разстройство, имаше опити за самоубийство и няколко пъти бешезастрашавала безопасността й.Попитах Джей:

-Как да ти помогна? Тя се засмя иотвърна:

-Знам, че можеш да и помогнеш. Трябва да й помогнеш. Не го ли направиш, тя няма да се справи.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 54

Съгласих се. В края на телефонния ни разговор Джей спомена, че клиентката й е била нападана от свойфизиотерапевт.Зачудихсе какво лиизобщо могада направя затазижена.

Вечерта се прибраху дома и известно времеседях и размишлявах какво ли мога да сторя. Как да я накарам да промени поведението си? След известно време на размишления се сетих: „Хоопонопоно! Хоопонопоно”, думата продължи да ми се върти като развалена плоча в ума. Започнах да използвам средствата на хоопонопоно както дотогава не бях ги използвал. Влагах неимоверно много сили във всеки сеанс преди, по време и дълго след сеансите, като на клиентката с биполарното разстройство не разкривах тайната си. По време на срещите ни. терапевтичният кабинет беше изпълнен с атмосфера на добро настроение и невероятен покой, тъй като изчиствах. С две думи казано, в състоянието на клиентката настъпи огромен поврат и сега тя е пълноценна жена, която може самада направлява живота сии да сесправя сизпитанията внего. Тя е истинско ходещо доказателство до каква промяна води поемането на сто процента отговорностза проблемните ситуации.

Моята практика на физиотерапевт също претърпя промяна и се разрасна, но аз вече рядко използвам ръцете си в работата си. Днес усещам как преминавам на пълна скорост през живота, случва се да преодолявам пречките и с удивление чакам да видя накъде ще ме поведе методът на изчистването. Дали промяната е настъпила лесно? Не, но аз наистина ценя всички проблемни ситуации, презкоито съм преминалаи чрез които съм открила коя съмвсъщност.

След много години като доброволка във Фондация за Мен, Свобода за Космоса, отношението ми къмживотае просто:

Под една или друга форма в живота ни непрекъснато ще се изправяме пред различни изпитания, свързани със семейството, напрежението, чуждото мнение, войната и в началото ни е много трудно да приемем този факт. Вместо да повтаряме: „Защо на мен?” (което внушава изпълнен с вина отговор), да кажем: „Аз съм отговорен” (без вина) и просто да се освободим от проблемната ситуацияс помощта на средствата, дадени ниот Бог.

Имаме много и много трудна работа за вършене. Казах ли ви, че ни чака трудна работа? Но съм изпълнена с вяра, че съществува и умиротворението и спокойствието и че ние просто не можем да ги уловим в цялата им пълнота, заради многото реалности, които съжителстват в един и същ момент. Не трябва да си пилеем времето с въпроси като: „как?”, „защо?” или „кога?”, трябва простода действаме.

С действие ние напускаме границите на собственото си съществуване. Щом започнем да търсим причината за проблемната ситуация извън нас, по какъвто и да било начин, с обвинения, с оплаквания и вайкания и така нататък, забравяме за решението, което е в собствените ни ръце - а именно да се освободим от проблема, който е във вътрешния ни свят. Започнем ли да обвиняваме, прекъсваме връзката (също както когато сме забравили да си платим кабелната, щрак! Ивеченяма НВО).

Изборът, който ни се полага да направим, е да не бъдем самодоволни, нито потиснати, а да продължавамебез предразсъдъци към най-безценния дар,койтоимаме- самите себеси.

Ако се вглъбя в изчистването, после ставам, отърсвам се и започвам отначало - получавам още една възможностда видядоказателството,което ми е необходимо.

Благодаря. БрайънОм Колинс

Как по-бързо дапостигаме резултати?

Не казвате думите „Моля те, прости ми” на Божествената сила, защото Божествената сила има потребностда гичуе, казватеги, защото вие имате нужда да ги чуете.

Д-р Ихалекала Хю Лен

Въпреки всички свидетелства, които прочетохте в предишната глава, аз продължавах да храня

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 55

своите съмнения. Признах на д-р Хю Лен, че невинаги успявам да видя незабавни резултати от изчистването.Той ми отвърна:

- Ако можеше да видиш броя на резултатите от твоето Изчистване и извършеното от другите изчистване, ще застинеш в страхопочитание. И ще вложиш още повече усърдие в изчистването. В твоята душа се крият грешките ни света, те се крият и в моята - добави той. - Невероятно е как Шекспир го епрозрял: Душа, ядрона моясвятгреховен, душа, метежен пленникна нощта...

Шекспир казва,че съзнанието епричиназа лудостта объркванетои непонятността.

Безумно и вкопнеж,и вобладание то има, властва, спори за права. Очаква рай, намира пак страдание..

Сонет129 Шекспир говори и запроблемите,породени отспомените:

Когатопаметта ми призове на съдиз мрака споменаневолен и губяпак щастливи часове,

от старата си скръб отново болен, аз, който плачне зная,съм готов да плача с глас замъртвите в земята

ипак тъжа над минала любов

инадлица,изтлели в тъмнината.

Сонет30

Морна казватаказа дарениятни от Божията сила живот:

„Изчиствай, заличавай, заличавай и ще откриеш споят собствена Шангри-Ла. Къде ли? В своя вътрешен свят”.

Шекспир и Морна споделят получените от тяхоткровения затайнствата на живота.

Имах възможно най-широките, поне най-широките за човек на име Джо Витале или Ао Акуа, разбирания. Но все така не можех да схвана същината на онова, което се опитвашеда ми обясни д-р Хю Лен. Но упорствах. Спомних си какво бях написал в своя предишна книга: „Объркването е онова чудодейно състояние преди изясняването”.

Ами аз все още небях постигнал това„чудодейно състояние”.

Много терапевти идват при д-р Хю Лен с оплакването, че се чувстват зле и че имат усещането, че не са в състояние да помогнат на хората, с които се срещат. Мога да разкажа. Започнах програма за обучение в създаване на чудеса и искам да накарам преподавателите да разберат, че начинът да изцеляват останалите е, като изцеляват самитесебе си. Другите вече са напълно съвършени. Д-р Хю Лен гообяснив едно писмо, изпратено по електроннатапоща така:

Един от участниците в курс по Самоидентичност чрез хоопонопоно миналия уикенд в Каабасас, Калифорния, изведнъж серазплака на гласпо времена сеанса, докатоказвах:

„Господи, вече знам защо чувствам стомашно неразположение, когато изцелявам своите клиенти. Аз нарочно поемам техните злочестини. А не трябва да го правя. Мога да изчистя злочестините.”

Курсистът също не беше си давал сметка за заблудата на лечителите. Лечителите не осъзнават, че клиентите им вечеса в идеално състояние. Не у клиента е проблемът. Не лечителят е проблемът. Проблемът е онова, коетоШекспир описва така: „...от старата си скръб отново болен...”.

Проблемът са погрешните спомени, които отново се задействат в подсъзнанието, Унихипили, които лечителят споделя със свояклиент.

Самоидентичност чрез хоопонопоно е метод за разрешаване на проблемни ситуации, основан на разкаяние, опрощение и преобразуване, който всеки може да прилага към себе си. Това е молба, отправена към Божествена сила да превърне грешните спомени в Уинихипили до нула, до нищо.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 56

Така е и с теб. Погрешните спомени в твоето Уинихипили задействат отново проблемите, без значение дали се отнасят до твоето тегло, твоя син или каквото и да било друго. А съзнанието, разумът нямаи представа как да се справи.Изобщо не знае какво сеслучва.

При това положение Хоопонопоно се обръща към Божествената сила, която знае, да преобразувапроблемните спомени вУинихипили внула.

Трябва да отбележа един факт. Очакванията и стремежите нямат влияние върху Божествената сила. Божествената сила щенаправи каквототрябваи когато трябва.

Макар смисълът на цялата работа все още да си оставаше мъглява за мен, вече бях схванал силата на думите: „Обичам те.” Те звучаха доста невинно. Какво зло може човек да причини, като непрекъснатоповтаря„Обичам те”? Никакво.Всъщност направонулево.

Кактод-р Хю Лен веднъж разясни:

- За да се отвори път, по който да се влее Божествената благодат е необходимо първо да се обезсилят спомените. Докато спомените (блокировките/ограниченията) са налице в Подсъзнанието, те възпират Божествената сила итя не може дани „дадеи днесхлябанаш насъщен”.

Обзе ме предчувствието, че цялото това повтаряне на „Обичам те” за изчистване, проясняване и заличаване средство трябва да бъде споделено със света. Достатъчно добър предприемач съм, затова успях да прозра възможното създаване на продукт. Свързах се с един от своите делови партньори, Пат О'Брайън, и обсъдихме създаването на аудио запис на метода. Той се съгласи начаса. Написа музиката, а в същотовреме аз записах четирите фрази и направих копиеза убесайта. (Можетеда гооткриете наhttp://www.milagroresearchinstitute.com/iloveyou.htm)

Уебсайтът и аудиозаписът имаха невероятен успех за двама ни с Пат. Радвахме се не толкова на продажбите, колкото на факта, че помагаме на хората да пробудят у себе силата на процеса на изчистване.Представете си самохиляди хора, които казват: „Обичамте”!

Марк Райън - моят приятел, който първи ми разказа за тайнствения терапевт, е чиято помощ били изцелени психически болните престъпници - също се присъедини към мен и създаде свой продукт, въз основана откровенията на д-р Хю Лен.

С Марк създадохме DVD запис за въздействие на подсъзнанието. Идеята ни беше да постигнемпромяната с лекота и без усилия. Човек простотрябва дапостави DVD диска в плейъра и да види записа, в който двамата с Марк разказваме отделни истории на фона на специално композирана музика. Виждате прекрасни пейзажи с острови и гледки с облаци. Не виждате предназначените за вашето подсъзнание послания, които за миг се появяват на екрана. Тези послания са като телеграми до вашето подсъзнание. На тях блясват думите, които трябва да ви помогнат да се освободите от огорченията, за да можете да почувствате любовта. Създаването на записа имаше за цел да помогне на своя зрител да прости и отново да почувства любов. ( Вижте www.subliminalmanifestation.com)

Продуктът беше замислен като средство, което да помогне на хората да прочистят от вътрешния си свят блокиращите негативни енергии. С изчистването им, хората приближават до сиянието набитиетов състояниена абсолютната неограниченост.

Разбрах от своя опит, че докато продължавам да изчиствам, идеите не преставаха да ме спохождат. Нарекох този поток от идеи „Вдъхновен маркетинг”. Преди можех да създавам нов продукт като съчетавам вече съществуващи идеи или продукти. Сега вече бях открил, че много по- окриляващои далечне толкова стресиращо еда позволя наидеите дами хрумват. Трябваше само да се захвана с осъществяването им. Тъкмотакадвамата с Пат създадохме записана „Обичамте”.Това беше ипътят,по койтодвамата с Марк създадохме DVD диска за въздействиевърхуподсъзнанието. Идеитесе появяваха в съзнаниетоми иаз просто сезалавях с осъществяването им.

Ако поспрете и се замислите върху заключенията от наученото, ще останете поразени. Казвам само, че да изчиствате непрестанно е много по-важно от всичко друго. Докато изчиствате, ви хрумват и идеите. Анякоиот тези идеимогат да ви направят невероятно богати.

Д-р Хю Лен предлага няколко начина за непрестанно изчистване, които сам е създал. Един от тях е символ,хрумнал муедин денв момент на вдъхновение.Този символ е:

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 57

Поставил символа на своята визитка, а също на стикери и копчета. (Вижте www.businessbyyou.com) Думата Ceeport идва от първите букви на английските думи за „изчистване, заличаване,заличаване,докатоне се върнеш обратнов Пристанището - състоянието на абсолютната неограниченост.”

Тъй като днес вече съм убеден, че изчистването е единственият начин да се постигнат по- бързи резултати, нося две значки. Поставям символа на всевъзможни места, имам го на моите коли и компютъра си, до портфейла и спортния си екип. Бих си го залепил и на челото, ако не ми се струваше, че щеизглежданалудничаво.Разбирасе, винаги мога ди сиго поставя като татуировка.

Един ден, когато д-р Хю Лен беше дошъл да ми погостуваи да обсъдим тази книга, мупоказах новитеси визитки. Един приятел ме беше снимал застаналдо най-новата ми кола, луксозен спортен модел, Паноз Есперанте 2005, ръчна изработка, създаден в околностите на Атланта. Видът на снимката ми излъчваше увереност и аз го знаех. Вероятно на снимката изглеждах и като човек с много добри доходи, но изобщо не предполагах колко въздействаща ще се окаже. (Вижте снимката от визитката ми на двамани сФрансин.)

- Тази снимка е средство за изчистване - каза ми д-р Хю Лен след като я разглежда известно време. - Можеш да изчистваш спомени и отрицателни енергии само като размахаш картичката си над разни предмети, хора илинад себе си.

Дали е вярно или не, никакво място за съмнение не може да има в това, че започнах да харесвам още повече визитката си и зачаках с огромно удоволствие миговете, в които щях да я подавам на хората. Веднага я размахах над себе си, за да изчистя негативната енергия, Д-р Хю Лен се разсмя.

Д-р Хю Лен каза, че логото на компанията Паноз, в което се вплитаха гребен на вълна, символът за ин и ян и на техен фон имаше трилистна детелина, също е средство за изчистване. Огледа внимателно червения, белия и синия цвят и зеленияцвят на детелината и каза, че това също е символ с мощно изчистващо въздействие. Много обичам своя Паноз и прекарвам много време зад

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 58

воланай, затова мисълта че тяме изчиства,докато якарам,ме накара да се усмихна. Най-красивото нещо вмоята визитна картичка еснимката на моята кола семблемата на Паноз.

Гребенът на вълната на Паноз се вижда точно на капака. Така че моята визитна картичка е изчистващо средствос двойно действие.Убеден съм, че думите микарат хората да си мислят, чед-р Хю Лен е смахнат. Но дали го считат за смахнат или не, няма значение, резултатите, които аз и останалите постигам със „смахнатите” средства като визитката ми и емблемата Сеероrt са налице. Няма смисъл да ги изреждам тук, макар хората да са настроени скептично. Все пак, разказите за хора, които са залепили стикери със Сеероrt в своите офиси, за да увеличат продажбите, вероятно звучат глупаво или най-малкото пропити със суеверия. Резултатите могат да се дължат на плацебо ефект:действа, защото си мислим, чедейства.И дори ако етака, аз пак няма да спра даги ползвам.

Марвин,който етърговец и закогото щепрочетете в следващатаглава, помете всички рекорди по продажбина луксозниколи. Казва ми, челепи стикери със Сеероrt „навсякъде”.

-Залепил съм под бюрото си, на пода, на компютъра си, на чашата за кафе, под колите, в шоурума, в преддверието за чакащи и къде ли не другаде - разказва ми той. - Дори не получавам намаление запокупката на голямброй стикери. Купувам стотици и ги лепя навсякъде.

Може би резултатите саследствие отвяратамув действието наизчистващото средство. Или пъкизчистващото средствовършицялатаработа.

Кой можедакаже съссигурност? Веднъжединлекарми каза:

-Медицината използва помощни средства и плацебо. Ако визитката ми е плацебо, то поне е далечпо-евтина от много други.

Ще ви кажа, ако върши работа, налитака. Изчиствам,изчиствам,изчиствам.

Как даподобрим своето благосъстояние?

Аз съм„аз”. Оуау нока „Аз”.

Следващият семинар с д-р Хю Лен се оказа съвсем различен от първия. Темата все така беше посветена на изчистването и заличаването на програмите и спомените, а подходът му беше дори още по-спокоен и без предварителна подготовка. Започна лекцията си като вдигна една бейзболна топкаи попита каква еосновната цел виграта.

-Да сеотбележи хоумрън - каза някой.

-Победата- рече друг.

-Да неизпускаш топката от погледа си- казах аз.

-Точно така - отвърна д-р Хю Лен със своя отчетлив хавайски акцент. - За победата или за хоумръна е необходимо да не изпускате топката от погледа си нито за миг. Но какво всъщност е за вас бейзбола?

Никойне проговори.

-Като дишането е - каза някой.

-Катотози миг - добави друг.

Д-р Хю Лен разбра, чене схващаме мисълта му, затова ниподсказа отговора:

-Бейзболът е Божествената сила - каза той. - Вниманието ви непрекъснато трябва да е насочено към абсолютнатанула. Без спомени. Безпрограми. Абсолютнанула.

Изчистване. Изчистване. Изчистване.

Вие сте тук заради едно-единствено нещо и то е да изчиствате или да не изчиствате. Можете в избора си да се водите от своето желание, но не вие решавате дали да се осъществи той или не. Доверявате се на Божествената сила да направи онова, което е правилно за вас. Може ли вие да знаетепо-добреот Божествената сила? Надали. Доверете се.

Изчиствайте. Изчиствайте. Изчиствайте.

-Стремежът мие да живея всъгласие е Божественотонамерение - казах над-р Хю Лен.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 59

- Браво натеб, Джоузеф.

Стремежите представляват ограничения. Решавате, чеискате да паркирате на едно от предните места на паркинга. Стремите се към това. Но Божественатасила ви дава място за паркиране на цяла миля от желаното от вас. Защо ли? Защото ви е нужно да вървите повече пеша. Доверете се. Изчиствайте. Изчиствайте.

Прекарах още два дни с д-р Хю Лен. В залата имаше тринайсет души. Темата беше за причината запояватана проблемната ситуация.

-Винаги ще имате проблеми - заяви той. Съпротивлявах се на това твърдение, но все пак го записах.

Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

-Проблемите са спомени, които се повтарят - каза той. - Спомените сапрограми.Те не сасамо ваши. Вие ги споделяте с други. Пътят към освобождаването от спомена е като изпратите любов към Божествената сила. Божествената сила чува и отвръща, но по такъв начин, който е добър за всички, правилен едновременно за всички. Вие избирате, но не вие решавате. Решава Божествената сила?

Не разбрах. Изчиствам. Изчиствам.Изчиствам.

Марвин, щастлив, широко усмихнат приятел от Филипините се изправя и обяснява, че продава луксозни коли на стойност 150 милиона долара на година, като не се опитва да продаде нищо наникого. Всичко,коетоправи, едаизчиства.

Аз само повтарям „Обичам те” по цял ден - разказа той на своя английски е акцент. - Изчиствам, докато слушам хората. Всичко, което правя, е да изчиствам, да изчиствам, да изчиствам. Непрекъснатоизчистване.

-Ти към нищо ли не се стремиш? - попитах невярващо аз. Предполагах, че поне се стреми да продаваколите, тъй катотова е работатаму.

-Към нищо - отвърна той. - Никакви очаквания. Просто отивамна работа иизчиствам. Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

Прекарах два дни в изслушване на истории за изчистването от хора, които приличаха като

цяло на вас и на мен. Но е толкова трудно да се приеме. Само изчиствате и казвате „Обичам те” и светът се променя, така ли? И така ли продавате повече коли? Печелите повече пари, така ли? Моля?

-Вие сте сто процента отговорни за всичко - каза д-р Хю Лен. - Всичко е във вас. Всичко. Без изключения. Трябва даизчистватеили нямадае изчистено.

Да изчиствам ли по отношение натероризма? Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

Да изчиствам ли заикономиката? Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам. Да изчиствам ли (празно място)?

Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

-Щом се е превърнало в част от вашите преживявания, на вас се пада да изчиствате - казва д-р Хю Лен.

Когато излязох в почивка и позвъних у дома, за да види какво правят Нериса и нашите домашни любимци, Нериса ме смая като ми каза, че е посветила деня си на това да ми приготви изненада. Ималадълъг списък със задачи. Неми севярвашеда енещо за мен.

-Какво подготвяш? - попитах.

-Огромнаизненада.

-Кажи ми.

-И след милионгодининямадапознаеш- отвърнами тя.

-Не мекарай дагадая. Нямаммилион години наразположение.

Преди да ви кажа какво ми съобщи тя, нека се върна назад в историята за секунда. Нериса живее в огромно напрежение, заради големия брой проекти, върху които работеше. Едва издържаше. Работеше с мен върху един видеозапис и върху друг за свой клиент. Създаваше

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 60

софтуеър, който искаше да представи на пазара. Имаше също и коне и дом, за които да се грижи сама, докато аз съм далече. С мъка смогваше да планира деня си, без да споменаваме са- мостоятелните си проекти. Затовапредставетеси изненадатами, когатоя чух да казваследното:

-Пренаредих дрешника ти. Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

Поразен бях.Да разчисти дрешника ми небеше задача, включенав нейния списък. Небешеи в

моя.

- Махнах дрехите ти, свалих полиците, направих нови полици, отново наредих дрехите ти, закачих някои назакачалкии сгънах онези, които бяханапода.

Да бешеми оставила,да речем, чек запет милиона долара,нямашеда сеслисам толкова. Направо не можех да повярвам. Как ти дойде да се заемеш с подреждането? - попитах. От

известно времеми сеискашеда го направя - отвърна ми тя.

Искало й се да го направи? И така да беше. Тя нямаше нито минута свободно време. Направо ми дойде изневиделица.

Д-р Хю Лен казва, че когато изчиствате спомени, на тяхно място идва вдъхновението. Очевидно Нериса беше почувствала вдъхновение да разчисти дрешника ми. Това е метафора и доказателство, че вътрешното изчистване води до резултати и в пространството, което заобикаля човек.

Не можете дасе стремитекъм конкретни резултати в света,който ви заобикаля. И пак:можетеда избирате,но неможетеда решавате.

По-късно в хотелската стая на д-р Хю Лен двамата седяхме като учител и ученик. Той наистинагледаше наменкатона свой ученик.

-Джоузеф, ти сеедно Божие откровение.

-Такали?

Почувствах сеполаскан,но изобщо не схващахкаквоима предвид.

- Ти си тук, за да помогнеш да събудим Божествената същност в хората - обясни ми той. - Пишешхипнотично. Това е твоятадарба.Но имаи друго.

- И друго ли?

Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

-Ти сичовекът И забизнеса - отвърна ми той. - Знаешли какво щерече това? Нищичконе разбирах и муго признах.

-Ти сикато Исус за бизнеса- отвърна ми той - човекът, който щеизвърши промяната.

Докато говореше, си мислех да запазя разговора ни в тайна. Никой никога нямаше да повярва на думите му. И аз не вярвах.

Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

-Докато бях с Морна - каза той, замислен за годините, прекарани с кахуна, посветила го в осъвремененото хоопонопоно, което сам той днес преподава - през първите пет години мислех, че е луда. Но един ден тази мисъл изчезна. Начинът на изразяване на д-р Хю Лен беше несвързан, поетичен и изпълнен с образи. Изглежда използваше и двете полукълба на мозъка си едновременно, за разлика от нас, останалите, които разчитаме на една от двете му части. От думите, че съм спасител за бизнеса премина към разказа си за Морна. По свой начин, този стил на изразяване е хипнотичен. Целият бях слух. Исках дапродължи даразказва.

-На главата си носиш венец, Джоузеф - каза той, взрян в нещо, което аз нито можех да видя, нито дапочувствам. - Изплетен е от монетни символи,приличатна орли.

По някаква причина почувствах желание да му покажа пръстена, който нося. Това е солидна халкана 2500години, отдревенРим.Той протегнаръкаи аз го оставих в дланта му.

-Думата напръстена е налатински - казах аз. - „Fidem”означава „вяра”.

Д-р Хю Лен държеше пръстена и седеше безмълвен. Изглежда получаваше образи и впечатления.И аз запазих мълчание,докато тойизглежда се свързваше съссамияпръстен.

- В свой минал живот си бил велик оратор - каза той. - Тълпата обаче ти се е нахвърлилаи те е разкъсала. Този пръстен изцеляватози споменутеб.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 61

Интересно. Често ме спохождат проблясъци, че съм бил и легендарен оратор в миналото, но в настоящето се страхувам да говоря пред публика, защото в миналото смъртта ме е застигнала, след като съм произнесъл реч. Мислех си, че това е изградена от моето его представа, а не спомен от минал живот. По някакъв начин д-р Хю Лен бешедоловил спомена, докато държешепръстена.

-Не гонося често - признах аз.

-Носиго - каза ми той. - Не го сваляй.Разглеждаше халката.

Удивително - каза той. - този пръстен е бил носен от лечител, който е знаел значението на думите „Познай себе си”.

Останах смаян. Аурата на д-р Хю Лен напомняше спокойно море сред бушуващата буря на реалността. Докато снегът се въртеше вихрено наоколо, той оставаше невъзмутим. Разкриваше сърцетоси, приемашеслучващото сеи казаното. Взрял е в мен поглед и гледа къмкракатами.

-Господи, Джоузеф, аз трябва да седя в краката ти - казва той, искрено развълнуван от онова, което е видял вмен.- Ти сикатобоговете.

Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

-Тук сте, за да изчиствате - напомня той на мен и на всички останали по време на нашето обучение през уикенда. - Непрекъснато и постоянно изчиствайте, за да изчистите всички спомени и да може Божествената сила да ви вдъхнови да извършите делата, заради които сте се по явили.

Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

По време на обучението, осъзнавам, че съм изчиствалза еднаот моите книги, но не и за друга. За мен бешеистинско удоволствие данапиша„Факторът на привличането”, която стана бестселър и оглави класациите по продажби. Но не се забавлявах така, когато пишех друга своя книга „Всяка минута се ражда клиент”, която не се продаваше толкова успешно. Когато осъзнах този факт, сякаш мълния ме проряза. Ето защоне сепродаваше така добре като другите микниги.

По време на първия курс, научих, че мога да използвам крайчеца на гумата на молива, за да улесня изчистването. Щях да потупам екземпляр от книгата с гумата. И това е. Беше символ, а не толковаистинско изчистванена спомените. Извадих екземпляр от новата си тогава книга „Животът. Инструкции за употреба” и поставих отгоре му молив. Всеки ден в продължение на цял месец потупвах книгата с него. Когато и да минех покрай книгата, спирах, взимах молива и потупвах с края на гумата по книгата. Наречете го смахнато. Но имаше психологически ефект върху мен, за да мога дазалича спомените, свързани е книгата. Книгата сепревърна в бестселър ибеше номередно в класациите в продължение на четири дни. Големи компании купуваха хиляди екземпляри от нея. Уолмарт я продаваха.

Но не бях направил каквото и да било изчистване за „Всяка минута се ражда клиент”. Книгата излезе. Приближи се до долната граница на бестселърите, но не прехвърли десетото място. Организирах мащабна рекламна кампания, за да привлека вниманието към нея. Привлече някакво внимание, но продажбите не се увеличиха. Разказах на д-р Хю Лен обстоятелствата около тази книга.

Представи си как потапяш книгата в стъклена чаша с вода с плод в нея - посъветва ме той. - Знам, че е налудничаво. Но запомни днешната дата, потопи книгата във вода и наблюдавай какво ще стане.

Въпросът муза Опра ме изненада.Искашли да гостуваш в шоуто й?

Омотах се да обяснявам, че няма да е лошо всенякога да стане. По оновавреме все още не бях участвал в шоутона Нари Кинг, затовашоутона Опра ми се стори голямзалъкза моятауста.

-Трябвадаизчистваш, зада несе задавиш- посъветва ме.

Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

-Двамаавтори сепоявиха в шоуто и се задавиха - обясни ми той.

-Не искам дасе случи така - казах.

-Когато се появиш в шоуто на Опра, това ще стане по причини, определени от нея, а не от теб - каза той.

-Думите тизвучат много прозорливо- бешекоментарът ми.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 62

- Трябва да се откажеш от идеята, че хората правят едно или друго заради теб. Правят го заради себе си. Всичко,коетоти трябвада правиш, е даизчистваш.

Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

Преди да се разделим е д-р Хю Лен след това пътуване, аз отново го попитах за годините, прекарани от него като психотерапевт в болница запсихично болни престъпници.

- Искам да изясня - отвърна ми той, - че никак не беше лесно и не е само и единствено мое

дело.

Искаше ми се данауча повече. Много повече. Изчиствам. Изчиствам. Изчиствам.

Оказва се, че всеки, който практикува хоопонопоно има да разкаже по някоя невероятно завладяващаистория.Например:

Уважаемид-р ХюЛен,

Напоследък посещавам сбирките по хоопонопоно във Филаделфия. Искам да ви благодаря от все сърце и от цялата си душа за това, че ми припомнихте пътя към Дома. Ще бъда вечно благодарна на Божествената сила и на вас, както и на всички младежи, които ви помагат в работата по преподаването.

Ще разкажа лични преживявания като форма на разказ за последствията от курса. Ще ги споделя в полза на онези, които могат и да се съмняват в силата на хоопонопоно. Ако мислите, че ще ви е от полза и вие да ги споделите, чувствайте се свободен да го направите. Ако не ги намиратеинтересни,изхвърлете ги и дано благодарносттами къмвсички стига.

Благодаря отцялото си сърце на всичкиви.

Бог да дари на всички ви душевен мир, мъдрост, здраве и дълъг живот, в който да изчиствате ида сеприберете у Дома. Благословенида сте.

С много,многообич,Дейна Хейн

Въздействието на хоопонопоно от сбирките във Филаделфия

Д-р Хю Лен откри курса с лекция и схеми. Представи космологията на хоопонопоно. Попита

ни:

- Кои стевие?Знаетели?

Заедно изследвахме невероятната, вечна, безгранична, абсолютна, пълна, празна, нулева реалностни своята Личност, в която се заражда всеки душевен мир. „Дом”, така го нарича той. После заедно снего изследвахме същината навъпроса„Какъв епроблемът?”

- Забелязали ли сте - попита той, - че където има проблемна ситуация, вие сте част от нея? Това нищо ли не ви говори? Също като стария Сократ, той ни въвличаше в диалога, подаваше въпроса, които насочваше към отговора. Изобщо не си давах сметка, че д-р Хю Лен ловко беше измъкнал скритите спомени и осъдителнитемисли,за даги изчисти и преобразува.

Уловена в мрежа, вдигах ръка, задавах въпросии участвах в обсъждането. Дните минаваха и започна да ми се струва, че всеки път, когато се обърна с въпрос към д-р Хю Лен, той ме пренебрегва. Почувствах се „сравнена със земята”. Всеки отговор ме изгаряше и се чувствах засрамена и унижена пред всички.

В неделя сутринта вечетолкова бях ядосана на д-р Хю Лен, че исках да напусна. Считах го за арогантен, властен и деспотичен. Цяла вир вода седяхна мястото си, изпълнена с гняв и готова да заплача.

Толкова бях ядосана, че исках да си тръгна. Не бях сигурна дали да се измъкна или не, станах и отидох до банята, изплашена, че ще се разрева в стаята, където се провеждаше събирането. Седях в едно от онези пълни с мирис на амоняк помещения, изпълнена с ярост, в каквато се беше превърнал гневът ми. Разкъсвашеме убийствена ярост. Част от мен не искаше да се освободи от тази ярост. Но нещо в мен продължаваше да ме подтикваше да повтарям: „Прости ми. Прости ми. И обичамте.”

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 63

Повтарях го непрестанно към яростта и тогава си дадох сметка, че това чувство не е ново за мен, че съм усещала тази ярост да се промъква и да се маскира като бавно тлееща жарава някъде дълбоко в съзнанието ми и преди - винаги когато съпругът ми ме унижаваше или когато (всъщност винаги) моята майка, която е адвокат, настояваше, че е права. А тя беше от онези, които можеха така да извъртят думите, че черното да изглежда бяло и да обърка невинното сърцена детето си.

И тогава разбрах. Схванах целия проблем. Аха! Това е то! Това е стар спомен, гредата в моето око, гредата, която хвърлям по останалите. Това е мечът на паметта, който нося в сърцето си, измъквам го в своето настояще и съсичам другите - д-р Хю Лен, майка си, съпруга си, Буш, Садам Хю-сеин, съсичам всеки, когото обвинявам. Затова говореше д-р Хю Лен, вездесъщата примкана записа, който пускаме отново и отново.

Не си тръгнах. Върнах се в залата за срещи и през останалата част от деня изпитвах дълбоко спокойствие. Нечуто и наум си повтарях „Съжалявам, Моля те, прости ми. Благодаря ти. Обичам те.”

Когато д-р Хю Лен след товаотговаряше на въпроси, чувствах самообич към него, нямаше и следа от предишните чувства. Той ни най-малко не беше се променил. Променило се беше нещо у мен.

Малко след това се върнах в стаята, д-р Хю Лен споделяше свое преживяване за своето обучение в хоопонопоно. Напускал курса неведнъж, а цели три пъти, всеки път си мислел, че инструкторката е „луда” и всеки път губел парите си за таксата за курса. Знаеше ли какво ми е минавало през ума?Дали знаеше, че иаз почти бяхнапусналакурса,защото гомислехлуд?

В следващата почивка предпазливо се приближих до д-р Хю Лен. С много разбиране той обясни как в ума му се появил стар, често повтарящ се спомен за мъжкото доминиране. Каза ми, че това е спомен, общ за страшно много хора и изисква невероятна упоритост и усърдие, за да бъде изцелен. Чак когато се прибрах вкъщи, си дадох сметка, за дълбочинатана изцелението, през което бях преминалапо времена курса.

През уикенда д-р ХюЛен ни даде средства за преобразуване, средства, които бяха истинско предизвикателство към индивидуализма. Без да очаквам каквито и да било резултати, аз прилежно, но изпълнена със скептицизъм, хванах молива, казах „капка роса” потупах трите думи, които бях написала на лист хартия, думи, които представляваха за мен проблеми - „компютър”, „син”и „съпруг”. За пореден пътне схванах силатана тези думи, докато несе прибрах удома.

Когато сеприбрах, съпругът ми и синът ми мепоздравиха.Дваматасе смееха и миказаха:

-Познайкаквополучихме, докато беше навън?

-Нов компютър ли?

Познах. Имахме проблеми с компютъра, които ни струваха много часове (не лъжа) в посещения на техниците по поддръжката. Толкова сериозно беше положението, че вече се чудех каква е тази компютърна напаст, дали у дома си нямаме джин или дух. Важното е, че имахме много семейни раздори през изминалите седмици, свързани с нашите капризни компютри. Пет пари недавахза компютрите. Искахспокойствиев семейството си.

Изненадах се, когато съпругът и синът ми отговориха с „Да”. Едва предишната вечер двамата бяха постигнали съгласие да почакат шест месеца преди да купят нов 64-битов процесор. После мепопитаха:

- Познайкакъв е!

Заизреждах онези, които бяха по-надолу в списъка: Дел, Хюлет-Пакард, Сони, Гейтуей, Компак и така нататък. Изредих всички фирми, които можете да се сетите, а те само клатеха отрицателно глави ина всяка моядогадка отвръщаха с „Не”.

- Предавам се! - извиках накрая.

Виждатели, моят съпруг, с когото живеем 30 години заедно, е човек със строги разбирания. Има желязна воля, която щом той съзнателно насочи към даден проблем, тя се превръща в изключителна решимост. Когато не влага в нея чак толкова разум, тази решимост може да се определи и като инат и нищо не може да го разубеди. Мнението му беше твърдо против

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 64

компютъра и нищо, наистина нищо не можеше да промени решението му. Затова, когато и двамата извикаха насреща ми: „Епъл” само дето не се свлякох на пода. Аз от самото начало исках„Епъл”, но внашиядом„Епъл” бяха забранени с фанатична и религиозна решимост.

За вас случката може ида е съвсем маловажна, но аз съм омъжена от 30 години и за 30 години, бракът ми е познал върхове и падения. И двамата сме се борили за общата ни цел да останем единни и да запазим равнопоставеност. Този очевидно незначителен избор на компютри беше по своята същност „прибиране на мечовете”, което само онези, които са участвали в подобна битка могат да оценят. Да ми бяхте казали, че Китай е дал независимост на Тибет, нямашеда съмтолковаизненадана.

Спомних си как вдигам молива и казвам „росна капка” и потупвам „съпруг”, „син” и „компютър”. Възможно ли е спор, който е воден 30 години, да се разреши толкова лесно и бързо? Възможно ли е произнасянето на „Съжалявам”, „Прости ми”, „Благодаря” и „Обичам те” да обърнат така цял един живот, прекаран в противоборство с властни личности - моята майка, телефонната компания и съпруга ми? Знам само, че от курса са изминали две седмици. Всеки ден практикувам наученото от д-р Хю Лен, с толкова религиозна отдаденост, колкото ми е възможно. Синът ми се възстанови от дълго проточило се заболяване, двамата със съпруга ми често обсъждаме въпроси, коитобях свикнала да тая в себе си и които отказвах да обсъждам. О,

аминалата вечер той ми каза:

-Знаешли, скъпа, акоискаш,можешда си вземеш един отонезималкилаптопи.

Скептичните умове искат даразберат

Целта на живота е да се връщаме назад към Любовта миг след миг. За да постигнем тази цел, човек трябвада признае, че есто процента отговорен за сътворяванетона живота ситакъв, какъвто е. Трябвада проумее, че недруго, а неговите мисли създаватживота му такъв, какъвто е във всеки един момент. Проблемите не се крият в хората, в местата и ситуациите, а по-скоро в свързаните с тях мисли. Човек трябва да стигне до заключението, че такова нещо като „там отвън”не съществува.

Д-р Ихалекала Хю Лен

Вече съм споменавал в тази книга, че написах статия, озаглавена „Най-необикновеният терапевт на света”, която публикувах в моя блог. Статията беше публикувана и в книгата на Дейвид Риклан „101 страхотни начина да подобрите живота си”. Тя се превърна в най-разпространяваната обсъжданата статия, която съм писал. Хората непрекъснато си я препращаха един на друг, изпращаха я до свои приятели на лични или на обществени електронни адрес навсякъде. Очевидно посланието в нея вдъхновява всеки, който я прочете. Именно тази статия привлече внимание на моите издатели „Джон Уайли и синове” истана повод да напишатази книга завас.

Но статията не допадна на всички. Имаше и хора, които не повярваха, че един психотерапевт може да помогне за изцеляването на психично болни престъпници в някакви болница. Един от невярващите изпратил писмо на д-р Хю Лен и поискал доказателство. Човекът искал да научи фак- тите около действията на д-р Хю Лен в психиатричната болница. И аз искам същото: да се разбере каква е истината, Ето отговора, който д-р Хю Лен ми написа и в който подробно разказва за случилото се:

Историята, кактоповечето истории, се нуждае отдоизясняване. Истина е, че:

1.Няколко години работих като психотерапевт на хонорар в Щатскатаболница на Хавай, която е психиатрично здравно заведение и сеуправлява от Здравното министерство нащата Хавай.

2.В продължение на три години от 1984 до 1987 година работих като част от екипа пси- хотерапевти, по 20 часа на седмица, във строго охранявано отделение за пациенти от мъжки пол, извършили престъпления като убийства, изнасилвания, разпространение на наркотици, нападения

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 65

над хораи имущество.

3.Когато започнах работа в строго охраняваното заведение през 1984 година, всички стаи за изолация бяхазаети отпроявяващи агресияпациенти.

4.Всеки ден в отделениетоимашепо няколко пациента,на които сепоставяха вериги на ръцете и на краката, зада сепредотвратятпроявите наагресия към другите.

5.В отделението проявите на агресия от страна на пациентите към други пациенти или към членовена персоналабяхаобичайно явление.

6.Пациентите не бяха лично ангажирани в полагането на грижи по отношение на себе си и на собственото си възстановяване.

7.Не сепровеждашетрудоватерапия вътре в отделението.

8.Не сепровеждаха дейности извън отделението, развлечения или трудови дейности. 9.Семейните посещениябяхаизключителнарядкост.

10.На пациентите не беше позволено да напускат строго охраняваното отделение освен с изричното писменосъгласиена психиатъри само с белезници на ръцетеи краката.

11.Средната продължителност на престой в отделението за пациентите продължаваше с години, а по онова време стойността, по мои изчисления, на една година престой възлизаше на

30000 долара.

12.Заболеваемостта средперсонала беше изключително висока.

13.В отделениетоцареше атмосферана отчаяние и отчуждение.

14.Персоналът наотделението се състоеше от като цялопрекрасни и загрижени хора.

15.Даденото от мен описание по всяка вероятност отговаря на положението в повечето психиатричниклиники в страната.

Когатонапуснах отделението издравното заведение през юли 1987година:

1.Изолационните вечене сеизползваха.

2.Веригитеи белезниците вечене сеизползваха.

3.Проявитена агресия бяха изключително редки и обикновено делона новопостъпил пациент.

4.Пациентите полагаха грижи за себе си, за средата в която живееха, участваха в трудови дейности преди да напуснат отделениетои здравнотозаведение.

5.Започнаха да се прилагат и възстановителните дейности извън отделението. Пациентите миехаколитебез одобрение отпсихиатъра ибез прилаганетона вериги за ръцете икраката.

6.Вътре вотделениетопациентите приготвяха сладки и почистваха обувки.

7.Започнаха семейни посещения.

8.Заболяванията средперсоналавечене бяхахрониченпроблем.

9.Средата в отделението се подобри значително след извършения ремонт и заради гри- жите нахората внего.

10.Персоналът на отделението беше все по-ангажиран с поддържането на пациентите в това дапоемат стопроцента отговорност засебеси.

11.Престоите на пациентитеот момента на приемането им в отделението до изписването се съкрати от години на месеци.

12.Настъпи огромна промяна в качеството на живота и за пациентите и за персонала, от- ношенията между тях вече не бяха като между надзиратели и провинили се, а като между членове на семейство,коитопроявяват грижа един задруг.

Каква беше моята роля като един от психотерапевтите в отделението ли? Прилагах Самоидентичност чрез Хоопонопоно - процесана разкаяние, прошка и преобразуване по отношение на всичко, което се случваше у мене, което изживявах на съзнателно или подсъзнателно ниво като проблемпреди, по време и след катоси тръгвахот отделението.

Не съмпровеждалникакватерапия и несъмконсултиралпациенти ототделението. Не съмпосещавал каквито ида било срещи от терапевтично естествос пациентите.

Поех стопроцента отговорност у себе си да изчистя във вътрешния си свят проблемите, които

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 66

срещах като психотерапевт в отделението.

Аз съм продукт на АЗ СЪМ, съвършеното, както е при всеки и с всичко. Онова, което е несъвършено, е боклукът, спомените, които се задействат отново, проявяват се отново като осъдителна мисъл, огорчение, гняв, раздразнителност и Бог знае какви още гадости, които се крият в душата.

Мир от Мен,

Д-р Ихалекала Хю Лен почетен председателна фондация за Мен, Свободана Космоса

Макар обучението ми в хоопонопоно да продължаваше, случваше се и аз да преподавам принципите му на останалите, когато осъзнавах, че насреща ми стои отворено сърце. Разбира се, това състояние на отвореност беше отражение на моето отворено сърце, а не състояние на човека срещу мен. Колкото по-наясно бях, толкова по-наясно бяха и хората около мен. Тази зависимост беше трудна за възприемане и за осмисляне. Много по-лесно е да насочим усилията си да променяме човека до нас, отколкото вътрешния си свят. В Мауи един посредник ни заведе е колата си да огледаме едни къщи. Докато пътувахме, говорихме надълго и нашироко за изцелението, духовната сила, филма „Тайната” и личното израстване. Разговорът беше невероятно интересен, но в единопределен момент от пътуванетобяхмеозарени.

Посредникът беше прочел прочутата ми статия за д-р Хю Лен и хоопонопоно - хавайския изцелителенпроцес,който използвал, за даизцели цяло отделение спсихичноболнипрестъпници.

Ипосредникът катовсички останалинамираше статията завдъхновяваща.

Ипосредникът катовсички останалине разбираше напълнонаписаното в нея.

Докато пътувахме из прекрасния остров Мауи, слушах как посредникът се оплаква от някаква къща, която не можел да продаде. Купувачът и продавачът били в постоянно противоборство, изпълнени с ярост, огорчение и какво ли още не. Продажбата изобщо не вървяла, блокирана от заяждането помежду им и нямало никакви изгледи да приключи скоро. Посредникът очевидно изпитваше раздразнение от действиятаим.

Слушах го известно време иизведнъжпочувствах вдъхновение да се намеся.

Искате ли да разбере вероятния начин, по който д-р Хю Лен е съумял да се справи със ситуацията впсихиатричното отделение,като е използвал хоопонопоно? - попитах го аз.

-Да! - обзетот любопитство възкликнатой. - Страшно ми еинтересно.Разкажете ми. Разказът ще емногоинтересен - съгласи сеи Нериса.

-Е, не съм д-р Хю Лен - започнах аз, - но заедно с него пишем книга и минах при него курс по хоопонопоно. Затова считам, че знамвероятнияначин,по който се есправил съсситуацията.

-Разкажете ми!

-Д-р Хю Лен се обръща към вътрешния си свят, за да разбере какво от този вътрешен свят е част от изживяването, което споделя със света отвън - заговорих аз - Когато работел в психиатричната болница, преглеждал картоните на пациентите. И да е чувствал в себе си отвращение или други чувства, не ги е споделил с никого. Когато изчиствал вътрешния си свят, състояниетона пациентитетръгнало към подобряване изапочнало изцеляването.

-Допадами - казапосредникът.

-Повечето хора нямат представа какво означава отговорност - продължих разказа си. - Обвиняват. С израстването си като личности, започват да си дават сметка за истинската същност на положението и започват да схващат, че са отговорни за думите и делата си. Нещо повече, колкото повече човек израства като личност, толкова повече осъзнава, че е отговорен за думите и делата на всеки друг, просто защото другите са част от неговото съществуване. Щом човек създава своята собствена действителност, то тогава той е отговорен за всичко, което съществува в нея, дори онези явления, коитоне харесва.

Посредникът сеусмихвашеи кимаше в знакна съгласие.

Изпратенана www.spiralata.netотЦветелинаКремакова 67

Продължих разказа си.

-Няма значение какво правят продавачът и купувачът в случая с продажбата на къщата - казах аз. - Важно е онова, което правиш ти. Д-р Хю Лен просто повтарял „Обичам те”, „Съжалявам”, „Моля те, прости ми” и „Благодаря ти”. Не отправял тези думи към останалите, ами към Божественатасила. Идеята втози процесе човек да изчисти споделената енергия.

-Такаще направя - каза ми посредникът.

-Но не бива да го правиш користно - добавих аз. - Ще го направиш, защото от значение е как изчистваме енергията така, че никога повече да не изживее същия проблем. Това е прочистване и човек сепосвещавана непрестаннотомуизвършване.

Замълчах.

Изглеждапосредникът схващаше идеята. Беше ококорил очи и се усмихвашешироко.

-Щом дадено изживяване е станало част от съзнанието на даден човек - продължих аз, - тогава на него се пада да го изчисти и изцели. Тъй като ти привлече вниманието ми върху спора между купувача и посредника, аз също на свой ред трябва да изчиствам. Спорът вече е и мое преживяване.

Ащом аз съм създателят на своитепреживявания,тогаватова енещо,за което и азсъмотговорен. Оставих го да вникне във всичките тези разсъждения, Докато пътувахме за огледа на къщите в

Мауи.

Няколко дни по-късно получих писмо по електронната поща от същия този посредник. В него разказваше, ченепрестанноприлага метода над-р Хю Лен.

Ето такадейства методът. Всичко сеосновава налюбовта. Няма край.

И в него човек е изцяло отговорен.

Един ден водех семинар заедно с Минди Харт, който ръководи Юнионистката църква в Уимбърли, Тексас. Семинарът беше наречен „Тайната на парите”. След като беше минала известна част от него, въведох участниците в хоопонопоно метода на изчистване. ТогавÐ